След случилото се в село Бисер, дали да има задължителна имуществена застраховка, подобно на гражданската отговорност при колите, или това ще бъде много остро посрещнато от хората? Това бе темата на интервю с председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавровдиев по bTV.

- Ви е „за“ ли сте, да е задължителна за имотите, както има ГО за колите?

- Надали може толкова просто да се отговори. Има различни практики в ЕС, които варират, както от изцяло частен модел на застраховане на подобни рискове, имам предвид катастрофични рискове като наводнения, земетресения, пожари и др., също така има смесен модел, където участва и държавата.

- Как става това?

- В България впрочем до 1997 г. е имало задължително застраховане за всички видове имущества, имам предвид държавни, общински и частни имоти...

- В единствения тогава застрахователен институт

- ...до 1 януари 1997 г. е функционирала такава система, в която съгласно закона са се събирали тези застраховки.

- Аз не помня, задължително за всеки имот?

- Задължително за всеки имот, за катастрофични рискове, тогава сумите са се събирали чрез данъчните служби, когато са се заплащали данъците върху имуществата на съответния гражданин, така че такъв модел е функционирал и в България.

- Успешно ли, има ли смисъл пак да се върне?

- Въпросът е по-дълбок. Например в Италия, в Германия, в Англия е изцяло частен модел, където застраховането са прави от гражданите за съответните рискове на абсолютно доброволен принцип, но в крайна сметка има едно много високо ниво на финансова култура на потребителите и нивото на застрахованите имоти достига 95-98%.

- За да е така явно има коректност при изплащането и покриването при настъпване на щети.

- Безспорно това е много важна част от този бизнес, както и при банките, така и в небанковия финансов сектор, доверието е в основата на подобен бизнес.

- Но застрахователна култура означава и уважение към институциите и правилата. Всички тези козирки, които са надстроени и пристроени по българските панелни блокове, аз мисля, че българският застраховател не би трябвало да застрахова едно такова жилище, където има една тераса изнесена отпред във въздуха, което разбира се, че има сериозен риск. Оттам насетне не си в правилата и в застраховането.

- Определено, напълно сте права, трябва да има безапелационно спазване на закона, култура на много нива и съответно коректността, както от застрахователите, така и от страна на застрахованите лица, взаимната коректност е много важна.

- Към днешна дата при липсата на такава култура и при малко застраховки в частния сектор, какво може да направи държавата?

- Ако се върнем към въпроса – съществуват и смесени модели, където държавата участва. Такива модели има например в Испания и Франция, където държавата участва под формата на специално създадени за целта катастрофични пулове, където застрахователните компании презастраховат подобни рискове, и когато събират суми от гражданите, свързани с подобни застраховки, те се внасят в този презастрахователен катастрофичен пул. Държавата съответно поема пълно покритие на тези рискове и дава неограничена гаранция за изплащането на подобни суми. В Швейцария например има задължителна застраховка за пожмар, т. е. всеки единн имот трябва да бъде застрахован за пожар и като допълнително покритие срещу малко допълнително заплащане почти всички швейцарци имат покритие и за катастрофични рискове, така че там 100% от имотите по този начин застраховани.

- Колко малка би била тази вноска?

- В България разбира се трябва да има обществен дебат, но вероятно един смесен модел, в който има и частно застраховане на имущества, има съответно този елемент, катастрофичен пул, в който участва и държавата...

- Гаранционен фонд ли е това?

- Ами да, това е такъв фонд в който държавата внася средства, застрахователните компании също и при настъпване на подобни събития чрез презастрахователната система се изплащат подобни суми, тъй като, знаете че при едно земетресение или голямо наводнение, както беше наскоро и в България, това са значителни суми, които, иначе трябва да излязат, ако приемем само, че държавата трябва да компенсира пострадалите лица, става дума за огромни суми и точно този модел работи по този начин.

- Българинът готов ли за онзи вариянт до 1997 г. – малки суми но задължително с плащането на данък сгради отиват и левчета за...?

- За мен е трудно да преценя, все пак трудно е да говоря като говорител на българските граждани, трябва да бъде направено проучване сред гражданите и да се види каква е нагласата от тяхна страна...

- Работещо ли ще бъде обаче, ще успее ли да обхване всички щети и да ги покрие, ако са малки вноските?

- В момента, дори при доброволните застраховки, ако приемем, че един имот на стойност да кажем 60 хил. лв. е застрахован за пожар, бедствия, аварии и наводнения, застрахователната сума не е чак толкова голяма, тя се движи около 0.004% до 0.02%, т. е. това би струвало между 3 и 12 лв., за годишна застраховка, за да се застрахова подобен имот. Аз мисля, че една сума, дори в порядъка на горната граница, която би застраховала един имот, струващ 60 хил. лв. не представлява някаква огромна сума и ето тук идва моментът и на нашата култура като потребители на финансови услуги, че ако ние съхраняваме добре своето имущество би трябвало да сме благоразумни и да сме готови да и нвестираме едни такива млаки суми в своето имущество.

- Малки суми определено. Дали имате наказани застрахователи, защото казахте, че доверието е много важно? Хора които и сега, без да е задължително да се застраховат, но за съжаление се опитват да не им изплатят щетата.

- Непрекъснато наказваме, не само застрахователи, въобще лицата, които ние контролираме като поднадзорни лица за нарушения. За миналата година сме наказали такива лица с глоби аз около 4 млн. лв. за цялата 2011 г., което мисля, че не е малък размер на наложени глоби от страна на КФН, т. е. сериозно наказваме в такива случаи.