Богатството на политиците
Барак Обама възнамерява да посвети на борбата с неравенството своята предизборна кампания.
Същевременно неговата заплата от 400 000 долара годишно е 20 пъти по-висока от тази на средностатистическия американец. Разривът между президентската и средната заплата в САЩ е много по-голям отколкото в редица развити и развиващи се страни.
Преди седмица първата двойка, като всички американци, подаде данъчната си декларация. Мишел и Барак Обама са изкарали през 2011 г. 844 585 долара, от които 400 000 заплата и всичко останало- права и печалби от книгите на Обама. Подобна е ситуацията с Джо и Джил Байдън, които са спечелили около 380 000 долара.
Но както съобщава Катрин Ръмпел- икономически кореспондент на The New York Times, разривът може да бъде и още по-голям. Обама не може да бъде наречен богат в сравнение със съперника си в президентската надпревара Мит Ромни, който 500 пъти по-богат от средния американец.
През 2011г. руският президент Дмитрий Медведев и семейството му са имали доход от 114 291 долара, което е 13 пъти повече, отколкото печели средностатистическото руско семейство. Руската премиерска двойка- Владимир и Людмила Путини, пък са спечелили 170 953 долара и техният доход е превишил 15 пъти средния.
Но най-високоплатеният държавен ръководител в света не е нито в САЩ, нито в Русия. Най-висока заплата в света има президентът на Сингапур Тони Тан, като тя се изчислява по формулата 2/3 от средните доходи на 8-те най-високоплатени юристи, счетоводители, банкери, инженери и сътрудниците на местните офиси на транснационалните компании. В резултат- през 2011 г. Тони Тан е получил 3.5 млн. долара, докато средното домакинства в страната е печелило 84 500 долара годишно, или 41 пъти по-малко отколкото държавния глава.
Въпреки че правителството на Сингапур гласува за понижение на заплатите си с 36%, се запазва подобно положение: премиерът има заплата от 2.2 млн. долара, а министрите- 1.1 долара.
Впрочем както показа по-ранно изследване на The Economist политиците от Азия и Африка вземат твърде високи заплати не само като съотношение със средната заплата, но и спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страните си.
Спрямо паритета на покупателната способност най -висока заплата взема президентът на Кения, който получава 240 повече от БВП на глава от населението в страната си. Президентът на Сингапур е втори по този показател с над 40 пъти, а на трето място- Индонезия, където разликата е около 25-30 пъти.
Проучването на Ръмпел показа и следната историческа картина:
През 1788 г. във Франция доходите на аристокрацията превишават 5 пъти тези на обикновеното население. Това е достатъчно старият ред да бъде разрушен от Великата френска революция, издигнала лозунга за равенство.
През 1759 г. елитът на Англия печели 67 пъти повече от обикновените хора.
Във Византия около 1000 година аристократите притежавали 56 пъти повече от поданиците.
В Рим, около 100 г. пр. Хр. Един сенатор получавал 100 пъти повече от обикновените римски граждани. А един от последните римски управници Марк Лициний Крас- победителят на Спартак, в наши дни щеше да има богатство равно на 169 млрд. долара.