Всички още се помнят колко велика компания беше някога Sony и какво влияние оказваше на живота ни. Като се отчетат нейните минали заслуги, трудно е да се повярва, че компанията вече четири години не може да излезе на печалба и че през тази година според официалното й съобщение планираните загуби нарастват двойно до 6.4 млрд. долара, че сега едва 15% от капитала й съставят чисти активи (съотношението на заемни към собствени средства е 5.67), а капитализацията й е четири пъти по-малко от преди 10 години.

А съвсем доскоро Sony беше новаторска компания и водеше пазара след себе си. След Втората световна война точно Sony създава транзисторния радиоприемник, който скоро завоюва целия свят. Под ръководството на един от своите основатели Акио Морита компанията е начело на техническия прогрес, а голяма част от нейните ръководители посвещават повечето от работното си време на търсене как да приложат нейните достижения за благото на обикновените хора.

Движението на идеите на Sony не заема пазари, а създава нови и дълго време е лидер в сектора, който днес наричаме „битова електроника“. Forbes припомня някои от нейните заслуги:
- Sony усъвършенства радиоприемника на основата на полупроводници толкова, че той надминава по качество ламповите прибори. Това прави достъпно надеждното и евтино качество на звука.

- Sony създава полупроводниковия телевизор, заменил ламповия. Той е по-надежден, функционален и потребява по-малко енергия.

- Sony разработва телевизионната тръба Triniton, подобрявайки значително качеството на цветовото изображение, като кара цяло поколение да премине на този формат.

- Sony е един от пионерите на видеотехнологията, въвеждайки на пазара своя формат Betamax, и едва след това JVC влиза във войната на форматите.

- Sony е пионер в създаването на записващите видеокамери, превърнали половината жители на планетата в режисьори любители.

- Sony е пионер на пазара на индивидуално културно потребление, благодарение на изобретения от компанията Walkman. Тя първа дава възможност на хората да носят любимата си музика със себе си.

- Sony създава конзолата Playstation, която много преди Nintendo прави от домашните видеоигри огромен пазар.

Колко компании могат да се похвалят с такава история на успеха? Според запознати някога мениджърите на компанията отделяли 85% от работното време на въпроси, свързани с изследванията и разработките, 10% от кадровите въпроси и едва 5% на финансите. За Акио Морита когато компанията се справя добре с основните си задачи, резултатите трябва да са съответстващи. Това е всичко!

В средата на 80-те години в САЩ започва паника по повод абсолютното господство на Sony и останалите японски компании в световното промишлено производство, не само на битова електроника, но и на автомобили, мотоциклети, бяла техника, стомана.

Началото на края

През 50-те години на миналия век консултантът Уилям Деминг убеждава японските власти да се съсредоточат върху производството на евтини, бързи и качествени стоки (по модела на щатската индустриализация от 40-те години), дори когато това е в ущърб на иновациите. За съжаление именно това лишава лидерите в японския бизнес от практически навици за развитието и прилагането на иновации. Sony също става жертва на този дефект.

Компютрите Vaio, колкото и да са добри, почти не ползват технологии, родени в недрата на Sony. Компанията се намесва по необходимост във войната с Dell, HP и Lenovo, където успехът й зависи от ниската цена на произведените от нея компютри, а не от разработката на нови образци. Sony просто е разработила за себе си откровено индустриално ориентиран модел, съсредоточен върху процесите и обема на производство, вместо да се постарае да създаде нещо ново и уникално.

В сферата на мобилните телефони Sony влиза в партньорство с Ericsson, а в последствие изцяло го купува, но отново без потребителите да видят каквато и да е нова технология или уникално устройство. Без да имат каквото и да било потребителски и технологични преимущества, от Samsung, които произвеждат своите устройства далеч зад пределите на Япония, оставят Sony с нейния индустриален модел далеч зад себе си.

Същото е с Blu-Ray. Това са само няколко примера за провала на стратегията на Sony!

При Морита на първо място стои разработката на нови продукти, а в тактиката от индустриалната епоха основно е намаляването на издръжката на производството. Ръководителите, които идват на смяна, са убедени, че ако Sony има достатъчно високи брутни показатели, ако се намали издръжката, конкуренцията рано или късно ще бъде изпреварена. Дори и без иновации!

Кулминацията на този модел настъпва през 2005 г., когато начело на компанията е Хауърд Стрингър, довел този метод до буквоядство. Стрингер съкращава персонала на компанията от 30 000 на 9 000. Стрингер поема курс на развитие на компанията който не е свързан с иновации, нито с технологии, нито с нови продукти и пазари. Той признава само едно: съкращаване на разходите. Под негово ръководство Sony се съсредоточава на производството на конкретен ограничен асортимент продукти, за да увеличи количеството на пуснатата продукция, съкращават се разходите за собствени технологии- увеличават се тези за чужди.

Краткото управление на Стрингър остава в историята на компанията с двете вълни масови съкращения (в страна, известна с традициите пожизнено да се работи за един работодател) и като мъртъв период в създаването на нови продукти.

Следващото ръководство също започва по познатия начин- съкращения.

Краят на Sony

Японското законодателство за акционерния капитал е по-различно от европейското и американското. То допуска компаниите да оперират с отрицателен собствен капитал, което другаде е равносилно на фалит. Така че малко вероятно е в скоро време Sony да започне процедура по несъстоятелност.

Но струва ли си да се инвестира в такава компания? След четири години загуби едва ли някой очаква траекторията на продажбите и печалбата на Sony да се променят.

Кой би искал да работи за тази компания? Всеки нает от Sony живее в очакване на следващата вълна съкращения. Освен това бизнес, който систематично подражава на външни тенденции, не отделя почти никакво внимание на иновациите и мисли само за орязване на разходите, едва ли е привлекателно място за талантливи инженери.

И на доставчиците им е писнало- всеки разговор със Sony се върти около намаляване на разходите. И отново, и отново...

Някога Sony беше компания, която всички следяха с интерес. Тя беше това, което сега е Apple. Но благодарение на погрешната бизнес стратегия и неадекватен стил на висшите мениджъри, днес трябва да се сбогуваме с нея. Инвеститори, продавайте акциите на Sony.