Западните банки вероятно са спрели намаляването на активите си в Източна Европа, след като усилията на страните да облекчат дълговата криза и да стимулират икономическия растеж са повишили инвеститорското доверие, пише Bloomberg, цитирайки двама души от Международния валутен фонд (МВФ).

Банките изглежда са ограничили свиването на счетоводните си баланси и кредитирането в Източневропейските си подразделения през второто и третото тримесечие отчасти заради финансовите инжекции на Европейската централна банка и разговорите между участниците във Виенската инициатива, според Бас Бакер, ръководител на подразделението на МВФ за Източна Европа и неговия заместник Кристоф Клинген.

“Процесът на деливърдиж изглежда се стабилизира,” казва Бакер в интервю в Букурещ. “Имаме само частични данни за второто тримесечие, което предполага, че през него процесът не е бил особено активен. Предвид факта, че нагласите на пазара са били още по-добри през третото тримесечие, можем да очакваме нещо подобно като през второто тримесечие.”

В доклад през април от МВФ обявиха, че европейските банки може да се наложи да намалят счетоводните си баланси с между 2.2 и 3.8 трлн. долара, основно чрез продажба на активи и занижаване на кредитирането, за да отговорят на по-строгите капиталови изисквания. Това породи опасения за кредитна криза в Източна Европа, тъй като банки, като UniCredit SpA и Erste Group Bank AG, контролират три четвърти от банковата индустрия в региона.

Процесът на деливъридж при банките в Румъния е “умерен и методичен” засега, заяви заместник управителят на централната банка на страната Кристиан Попа.

Финансовата инжекция на ЕЦБ във финансовата система в размер на над 1 трлн. евро от декември насам помогна на банките да забавят темпото, с което разпродават активи, казва Бакер. Президентът на ЕЦБ Марио Драги обяви на 6 септември неограничена програма за изкупуване на облигации с цел борба с дълговата криза.

Развиващите се европейски страни могат индиректно да се облагодетелстват от мерките на ЕЦБ, а колко по-тесни са връзките им с Еврозоната, толкова по-големи ползи могат да извлекат, казва Клинген. Половината от износа на страни като Румъния, Полша и Чехия отива за Еврозоната.

Виенската инициатива, в която участват световни кредитори, регулатори и банки и която помогна на банковата индустрия в Източна Европа след фалита на Lehman Brothers Holdings Inc, вероятно няма да налага писмени споразумения банките да продължат да наливат средства в региона, казва Клинген.

“Продължаваме да следим как тече процеса на деливъридж, но засега няма писмени споразумения и да се надяваме, че няма да ни трябват”, допълва той.