Ускоряващият се отлив на депозити от банките в четири европейски държави поставя под заплаха възобновяването на икономически растеж и подкопава един от основните принципи на единната валута – интегрирана финансова система, пише Bloomberg.

Общо 326 млрд. евро са били изтеглени от банките в Испания, Португалия, Ирландия и Гърция за 12 месеца до 31 юли, показват данни на Bloomberg. Проблемите на ирландските и гръцките банки, които губеха средства през 2010 г., са се пренесли в Испания и Португалия през миналата година.

Отливът на банкови депозити от четири страни съвпада с увеличението на депозитите с около 300 млрд. евро в седем държави, считани за ядрото на еврозоната, в това число Германия и Франция, които почти компенсират отлива.

Това води до фрагментиране на кредитирането и до двустепенна банкова система, което блокира икономическото възстановяване и пречи на политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) в третата година на дълговата криза.

“Отливът на капитали води до дезинтеграцията на еврозоната и до разминаване между ядрото и периферията,” казва Алберто Гало, от Royal Bank of Scotland Group Plc. “Компаниите плащат с между 1 и 2 процентни пункта повече за заеми в периферията. Икономическият растеж не може да бъде възстановен с такива различия.”

Отливът на депозити принуждава банките в тези страни да плащат по-високи лихви, за да ги задържат. В Гърция лихвите достигат 5%. По-високите разходи за финансиране пък се пренасят и върху лихвите по заемите на компаниите и потребителите. Средната лихва по нови заеми на нефинансови корпорации през юли е била над 7% в Гърция, 6.5% в Испания и 6.2% в Италия, според данни на ЕЦБ. За сравнение - в Германия, Франция и Холандия е била 4%.

Чест от отлива на депозити се дължи на факта, че германските и френските банки намаляват експозицията си. Те са ограничили кредитирането в четирите периферни държави плюс Италия със 100 млрд. долара за 12 месеца до 31 март.

Банките в страните от ядрото на Еврозоната също така намаляват притежанието си на испански, португалски, италиански, ирландски и гръцки държавни облигации. В същото време банките в периферията купуват още от съответния им държавен дълг. Това допринася още повече за фрагментирането на кредитирането, тъй като банките събират депозити от хора и компании в техните страни и кредитиран само на местно ниво.