Източна Европа остава изложена на риск от евентуална ескалация на кризата в еврозоната поради зависимостта й от външно кредитиране и високото ниво на лошите кредити, пише Bloomberg, цитирайки консултантската компания Capital Economics Ltd.

Слабите места на региона съществуват, въпреки че обявената програма за изкупуване на облигации от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) и третата част на количественото улесняване от страна на Федералния резерв намалиха рисковете от разпространяване на кризата, казва Лиза Ермоленко, икономист за развиващите се пазари в Capital Economics.

Министър-председателят на Люксембург Жан-Клод Юнкер обяви вчера, че планът на ЕЦБ за изкупуване на облигации не е достатъчен за разрешаване на дълговата криза. Финландският министър-председател Юрки Катайнен обяви, че инвеститорите все още се притесняват за евентуално разпадане на еврозоната.

“Опасяваме се, че програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации просто ще забави задълбочаването на кризата,” казва Ермоленко. “Ако се окажем прави и напрежението в еврозоната ескалира, за банките в развиващите се европейски страни ще стане много по-трудно да отложат плащанията по своя дълг.”

Кредитирането продължава да се свива в балтийските държави и в Унгария, докато в Полша се появяват признаци на забавяне на ръста на кредитиране, според Ермоленко.

Делът на лошите кредити е 18% в Литва, 15.9% в Румъния и 14.9% в България, според Capital Economics. Кредитите в чуждестранна валута съставляват общо 80.9% от всички кредити в Латвия, 73% в Литва и 64.3% в Румъния.

Краткосрочният външен дълг възлиза на 35.7% от БВП в Латвия, 25.8% в Естония и 14.6% в Унгария, по данни на Capital Economics.

Западните банки са изтеглили 15 млрд. евро капитали от банките в региона през последната година, а отливът на средства не намалява, след като ЕЦБ започна операциите по рефинансиране на дългосрочните задължения през декември, казва Ермоленко.