Кой посещава моловете?
Според най-новото представително проучване за предпочитанията на посетителите в търговските центрове, 92% от анкетираните посочват като основен елемент на добре организирания мол бързата и лесна ориентация в него. Изследването е проведено от Алфа рисърч сред посетителите на търговските центрове в столицата и обхваща респонденти на възраст от 16 до 60 години.
Изследването начертава профил на посетителите на търговските центрове. Това са основно млади хора, като 58 % са на възраст между 20 и 40 години, а жените са два пъти повече от мъжете.
Характерен е високият образователен статус (висшисти - 51%); хора с доход над 500 лева.
По-голямата част от посетителите прекарват около 1 час в моловете. Половината от анкетираните (51%) ходят по-често от три пъти месечно в търговските центрове. Честите посещения в моловете и дългото прекарано време в тях са важен индикатор за техния потенциал на българския пазар.
67% от анкетираните посещават търговските центрове, за да пазаруват, както в магазините на отделните марки, така и в супермаркетите.
Висок е делът и на тези, които влизат за разглеждане – 44%, а в последствие вземат решение за покупките си. Значителна част от хората се хранят в моловете – 24%, а 17% консумират кафе и бърза закуска в кафенетата.
Използването на услуги в търговските центрове – мобилни оператори, банкови клонове или разкрасителни процедури са по-слабо практикувани от посетителите (между 1% и 4%). Моловете са определени предимно като места за пазаруване и развлечение – чрез срещи и разходки в тях.
Данните от проучването сочат, че анкетираните посещават моловете предимно поради удобството да пазаруват различни стоки на едно място, да избират от различни типове заведения за хранене и да се забавляват.
На въпрос кое оказва влияние при избора на търговски център на преден план излизат бързата и лесна ориентация в търговското пространството на моловете, както и в паркинга (79 %), новите за България марки магазини (83%). Разнообразни заведения за хранене и качеството на киносалоните са посочени като предимство основно от младежката аудитория, а липсата на киносалон в някои от търговските центрове е посочено като недостатък.
Изследването прави анализ и на неудобствата при пазаруването в търговските центрове, посочени от анкетираните. На първо място това е сложната ориентация в търговската част на моловете. Лошото и недостатъчно, в общия случай изкуствено осветление, също е посочено като съществен проблем. Жените, които са по-голямата част от пазаруващите в центровете, са особено критични към организацията на детските кътове, а мъжете – към паркинга.
68% от респондентите посочват като много важна за тях видимостта от и към всички точки на търговския център. Наличието на слънчева светлина, дизайнерският интериор, съчетан с простор и свободно пространство, се открояват като важни отличителни елементи за един търговски център.
Попитани какво друго трябва да присъства в един мол, за да бъде максимално близо до техните предпочитания, анкетираните изтъкват повече възможности за забавления за децата, докато родителите им пазаруват, и провеждане на културни събития. Търси се и по-голямо разнообразие в типа магазини, като зоомагазин, биомагазин, музикален магазин, книжарница, аптека, магазини за дрехи и обувки, за бижута.