През 2012 г. икономиката продължи да се възстановява от последиците от спукването на балона с цените на недвижимите имоти и рецесията от 2009 г., но, за съжаление, скоростта на възстановяване се оказа по-бавна, отколкото много от нас се надяваха преди няколко години. Това пише в анализа си за изминалата година главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов.

Всъщност, след дъното на рецесията от 2009 г., икономическият растеж, отчетен за периода до третото тримесечие на 2012 г., достигна средна стойност от малко над 1% на годишна база.

Това се случи на фона на продължаващ спад на заетостта, който първоначално беше концентриран върху секторите, ориентирани към вътрешното търсене, които в най-голяма степен показваха признаци за прегряване в годините на бум. За съжаление, през последната година забавянето на износа оказа допълнителен негативен натиск върху пазара на труда и това не позволи да се стигне до пречупване на продължаващата вече близо четири години неблагоприятна тенденция по отношение на заетостта.

Спадът в броя на работните места обхваща повечето региони и сектори на икономиката, като едва няколко сектора - съставляващи общо около една шеста от броя на работните места в икономиката - отчитат увеличаване на заетостта през 2012 г. Всичко това сочи, че ниските нива на заетост по-скоро се дължат на широко базиран спад в търсенето, а не на разминаване между уменията на хората в секторите, които губят работни места и тези, в които се създават нови такива.

В резултат на това безработицата остава над така нареченото „естествено ниво на безработица“ или с други думи над най-ниската стойност на безработицата, която икономиката е в състояние да поддържа устойчиво, без да се стига до прегряване, пише в анализа си още Павлов.

Защо икономиката се възстановява толкова бавно? Като че ли основната причина за това е балонът с цените на недвижимите имоти от периода 2004 - 2008 г. Това се потвърждава и от историческия опит на други страни, който сочи, че процесът на възстановяване след спукване на балон с цените на недвижимите имоти е болезнен и продължителен, защото икономическите агенти се нуждаят от дълъг период от време, в който трябва да харчат по-малко, отколкото получават, за да компенсират богатството, изтрито от корекцията в цените на недвижимите имоти.

Всичко това обрича икономиката на продължителен период на спад в търсенето, особено когато възможностите за провеждане на политики на стимули са ограничени, и когато спадът в търсенето е глобален и това прави невъзможно възстановяването да разчита на износа.

Все пак, през следващата година темповете на възстановяване ще се ускорят, тъй като на практика всички пречки, които задържаха растежа през 2012 г. са на път да загубят част от силата си. Кои са тези пречки и защо техният неблагоприятен ефект върху растежа ще отслабва през 2013 г.?

На първо място, европейската дългова криза е в отстъпление, което доведе до коренна промяна на ситуацията на финансовите пазари. От средата на текущата година започна процес на възвръщане на традиционното отношение на инвеститорите към риска, за разлика от алокирането (насочване) на капитал през периода на предшестващите две години, което имаше за цел предимно да защити инвеститорите в случай на разпадане на еврозоната.

Бяхме свидетели на завръщане на интереса към развиващите се пазари, което вече предизвика значителен спад в рисковите премии и цената, на която българското правителство емитира нов дълг.

Капиталовите потоци обърнаха посоката си и сега наблюдаваме стабилен приток, след отчетеното през 2011 г. значимо изтичане на средства, движено от външния натиск за намаляване на задлъжнялостта. На практика всички компоненти на финансовата сметка се подобриха чувствително в хода на 2012 г.

Най-важното на този фронт, може би е, че изходящите капиталови потоци, насочвани през банковия сектор, отслабнаха до едва 0.6% от БВП за периода януари-октомври 2012 г., в сравнение с 4.5% преди година. Това отразява значителното подобряване на външната позиция на банковия сектор, където зависимостта от външно финансиране при повечето банки вече беше редуцирана до безрискови нива.

Така банките, които ще трябва да продължат да работят по редуциране на зависимостта си от външно финансиране през следващата година ще останат единици. Принос за подобряване на ликвидността има и правителството, което адресира по-голямата част от нуждите си от финансиране за следващата година още през 2012 г.

Всичко това не само ще направи достъпа до нови кредити по лесен, но и ще позволи на натоварените с дълг компании да предоговорят по-лесно задълженията си с настъпващ падеж. А това е важно, защото неустойчиво високите нива на дълг, натрупани в някои сектори на икономиката в годините на бум, са сред основните фактори, които ограничаваха възстановяването на икономиката през последните четири години.

На второ място, естествените възстановителни сили на икономиката, за чието съществуване пише още Джон Мейнард Кейнс, започват да се задействат. Какво означава това? От началото на кризата капиталовите разходи на частните компании намаляха близо наполовина спрямо пиковите стойности, наблюдавани по време на бума.

В същото време немалка част от съществуващия производствен капитал излезе от употреба поради морално и физическо изхабяване на съществуващите машини, съоръжения, сгради и оборудване. Това подкопава производствения капацитет и в крайна сметка, въпреки спада в търсенето, е логично в някакъв момент да доведе до недостиг на производствени мощности.

В отговор, макар и бавно, частният сектор ще започне да увеличава капиталовите си разходи в определени сектори. Така след спад в четири последователни години от началото на кризата и след все по-ясните признаците за стабилизиране в хода на текущата година, очаквам инвестициите за първи път да имат положителен принос към растежа през 2013 г.

Разбира се, важна роля за това ще има и продължаващото подобряване на усвояването на средства от ЕС - фактор, без който вероятно икономиката все още щеше да продължи да бъде в рецесия.

Успоредно с това домакинствата, които отлагаха покупки за продължителен период от време, започват бавно, но сигурно да увеличават потребителските си разходи. Така индивидуалното потребление отчете положителен ръст на тримесечна база в пет от последните шест последователни тримесечия.

След като редуцираха общо финансовите си пасиви до 26% от БВП в средата на 2012 г., спрямо все още ниското за стандартите на развиваща се икономика пиково ниво от 31%, достигнато през третото тримесечие на 2009 г., българските домакинствата ще започнат да се чувстват по-сигурни да взимат нови кредити.

За това допълнително ще помогне и фактът, че лошите кредити за домакинствата вече достигнаха най-високата си точка и започнаха, макар и бавно да отшумяват, а в същото време процесът на стабилизиране на цените на жилищата вече изглежда е достигнал напреднала фаза.

На трето място, инфлацията ще продължи да отслабва, а с това ще намалее и негативният й ефект върху покупателната способност на доходите. Инфлацията временно се ускори в средата на текущата година поради движено от еднократни фактори увеличение в цените на електрическата енергия и храните, което, според мен, има преходен характер и сравнително бързо ще отшуми към края на тази и началото на 2013 г., смята още главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов.

Тъй като по всичко личи, че икономиката ще продължи да функционира под дългосрочния си потенциал поне през следващите две години, рисковете за инфлацията в краткосрочен и средносрочен план са на практика несъществуващи.

Страховете, че инжекциите на ликвидност, които предприемат централните банки на развитите икономики, могат да подхранят инфлационния натиск, също изглеждат неуместни, защото увеличението в паричното предлагане води до по-висока инфлация само в случаите, когато е съпроводено с ръст на кредита за реалната икономика.

И накрая, фискалната позиция на страната през 2013 г. няма да тежи на растежа. Това се случва за първи път след фискалното разхлабване от края на 2008 г. и първата половина на 2009 г., с което се направи опит да си смекчи ефектът на настъпващата криза.

След това последва период на фискално затягане, който в началото на 2012 г. позволи на България да стане първата държава-членка на ЕС, която излезе от процедурата по свръх дефицит. Фискалните параметри продължиха да се подобряват и през тази година, което ще позволи на България да направи през следващата година пауза в процеса на фискална консолидация, тъй като на този етап, предвид на фазата от икономическия цикъл, в който се намира икономиката, няма необходимост да се бърза и да се предприема допълнително фискално затягане.

Така през следващата година ще се таргетира дефицит от 1.35% до БВП, при очакван от нас по-нисък дефицит за тази година - от порядъка на 1% от БВП.