Няколко офшорни територии са изпратили писма до българските данъчни власти, с които предлагат на София сключването на споразумения за обмен на информация. Това съобщиха за “Труд” от Националната агенция за приходите (НАП).

Засега предложения са направили Сейшелските острови, Гърнси, Джърси и остров Ман. Ако се стигне до подписване на двустранен договор, при данъчни разследвания България ще може да иска данни за банковите сметки и операции на конкретни лица.

В последните години Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) наложи модела на включване на клауза за обмен на банкова информация в данъчните споразумения между държавите. Това се случва най-вече в рамките на Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели, в който участват 120 държави и територии (с изключение на България).

Част от тях са известни като “данъчен рай”, като например Ангила, Британски Вирджински острови, Аруба, Бахрейн, Барбадос, Антигуа и Барбуда, Белиз и др. Всяка година в рамките на форума се правят оценки на юридическата и административната рамка за прозрачност и обмен на информация на над 80 юрисдикции.

Тази оценка е по-висока, когато имат споразумения за обмен на информация с повече държави. Вероятно това е причината за активността на офшорните юрисдикции за сключване на двустранни споразумения.

“Сключването на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане с офшорна зона би било смешно, но евентуално споразумение за обмен на информация е доста разумна и изгодна за България стъпка.

Затова започваме да работим по предложенията”, казаха от НАП. Оттам обаче уточняват, че най-вероятно ще минат години, преди подобни разпоредби да заработят на практика. Оптималният срок за сключване на обичайна данъчна спогодба например е две години.

Освен това подписването на споразумение е едно, а реалният обмен на данни - съвсем друго. България има например действаща данъчна спогодба с Обединените арабски емирства, но на практика реалният обмен не върви, защото страната не е “кооперативна”.

Родните данъчни пишат писма, на които никой не отговаря. Ако ситуацията не се промени, страната ни вероятно ще предприеме мерки по въпроса, казват данъчните.

В момента данъчните ни власти нямат почти никакъв инструмент за проверка на авоари на българи в територии тип “данъчен рай”. Единствената действаща правна мярка е по линия на европейската директива за спестяванията.

Тя действа в ЕС и в 10 асоциирани територии - Аруба, Ангила и Монтсерат, Каймановите острови, Гърнси, остров Ман, Джърси, Холандски Антили, Британски Вирджински острови и островите Търкс и Кайкос.

Други пет държави извън ЕС - Швейцария, Сан Марино, Монако, Андора и Лихтенщайн, също са поели ангажимент да прилагат изискванията на директивата.

Данните, които се обменят по тази линия обаче, са само съвкупни суми на доходите от лихви по банкови влогове в чужбина с цел облагане на лихвите. Тоест информацията не е поименна и не може да се ползва при данъчни разследвания.

Нова директива в рамките на ЕС за административното сътрудничество между държавите членки, която предстои да бъде въведена в националното законодателство, предвижда обмен на банкова информация в бъдеще.

С държавите, които не са офшорни зони, засега пълноценна информация за нуждите на данъчно разследване може да се придобие единствено по силата на двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в която е включена клауза за обмен на информация, представляваща банкова тайна по модела на ОИСР.

В момента от всички 68 спогодби на България едва 5-6 съдържат подобна клауза, твърдят от НАП. Тече обаче процес по актуализиране на спогодбите с цел включването на тази клауза. Това вече е направено в договора с Германия и предстои да се случи в споразумението с Норвегия.

Наскоро подобна клауза залегна и в спогодбата с Швейцария, която предстои да бъде ратифицирана от Берн. В споразуменията със САЩ, Кипър и др. обаче няма клауза за обмен на банкова информация.