Както миналата година прогнозирахме, а тази година се потвърди, индустрията в ЕС е в дълбока стагнация, във втора рецесия, стана ясно от втория годишен доклад на Industry Watch, представен от Георги Стоев. Вече и германската икономика отбелязва отрицателни ръстове на своето индустриално производство, което се отразява негативно на всички, които очакват германците да внасят техните суровини и материали.

Същевременно Китай ще забави ръста си на индустриалното производство, макар и ръстът да остане динамичен на фона на Европа. Всичко това ще доведе до относително ограничено търсене на български суровини, материали и полуфабрикати, става ясно от доклада.

Лихвите ще продължат да спадат, което може да се тълкува положително, прогнозираха от компанията.

Строителството и недвижимите имоти са сектор номер едно, по който виждаме първи признаците за оживление. Номер две е добив и производство на суровини. Номер три е бизнесът, услугите и технологиите и номер три са бизнес услугите, технологиите и аутсорсингът.

Номер четири е преработващата промишленост, която се развива благодарение на глобални инвеститори – земеделие и нециклични индустрии.

Нашето мнение е оптимистично за строителството. Смятаме, че този сектор е в начален етап на възстановяване. Забелязваме 3% ръст на инфраструктурното строителство, благодарение на държавни поръчки.

Има 3% спад при сградите, но се увеличават издадените разрешения за строеж на нежилищни сгради и офиси.

Паралелно с това намалява банковото кредитиране на строителните фирми. Тоест банките не само не искат да финансират този бизнес, но изискват от строителите по-голямо самоучастие, нещо, което на предприемачите е трудно да предложат.

Най-големият спад е по направление на жилищното строителство.

Много важна за България група индустрия са минното дело и добивът на основни суровини. Ясно е, че добивната индустрия е много силно доминирана от държавната политика, дали да се изследват нови залежи, дали да се диверсифицират доставки на енергоносители.

Очевидно тук има много нереализирани възможности на българската икономика. Въпреки това се наблюдава известно оживление основно при износа на неметали, като пластмасите и каучакът се увеличават с 13% на година, докато другите химически продукти растат с 3%.

Общият износ на суровини и материали намалява. Очевидно има продукти тук, които са много по-динамични, и върху тях трябва да се фокусира вниманието, както като бизнес, така и като политики.

На трето място сме посочили аутсорсингът, бизнесът и технологиите. Те се развиват, без да е нужно да има голяма държавна политика или стратегия. За последната година при почти нулев ръст на икономиката има 11% ръст на информационните технологии.

България се оформя като относително добра дестинация за аутсорсинг на различни бизнес процеси, макар и такива с неособено голяма добавъчна стойност. Към момента София и Пловдив започват да привличат все повече бизнес процеси и резултатите са износ на услуги за 1.2 млрд. евро, което не е малко за нашия размер на икономиката.

Може би най-важната част от индустриите е тази промишленост на износ на резервни части и индустриално оборудване, която расте с 20% на годишна база. Износът на лекарства и козметика расте със 17% на годишна база, износът на мебели расте с 14%. Това са изключително динамични стойности за икономика, която е почти спряла и инвестициите, в която почти са замръзнали.

Земеделието за пръв път получава внимание в наш доклад. Досега не сме се фокусирали върху него най-вече заради липса на достоверна статистика. Тази година сме длъжни обаче да му обърнем внимание, защото ръстът му изпреварва динамиката на икономиката с много пъти.

За първото тримесечие ръстът в сектора е бил 3.6%, докато на икономиката е бил 0.8%. Инвестициите към този сектор растат с 40%, измерени с индикатора придобиване на дълготрайни активи. Това в период, в който повечето фирми не привличат нови инвестиции. Кредитът на банките към земеделието растат с 18%, докато към всички останали сектори растат с 2%.

Нецикличните индустрии, като храни, напитки и цигари, също се развиват много добре и има добри дългосрочно перспективи. Това е така понеже имаме скок при цените на храните, много по-голям от този на останалите нехранителни стоки.

Чуждите инвестиции още стагнират около 1 милиард евро годишно. Това е седем пъти под нивата от 2007 година. Има спад на притока на капитали през банките и оскъдни инвестиции в добивния сектор и туризма. Туризмът може би е надценяван, като основен двигател, докато при добивния сектор има сериозни държавни спънки.