След края на шестмесечието на 2013 г. Profit.bg потърси доктор Васил Петков, изпълнителен директор на Агро Финанс АДСИЦ, с когото разговаряме за земеделието в страната ни, както и дали е възможен срив в цените на земеделските масиви. Вижте и неговите отговори:

Има ли интерес от страна на чуждестранни инвеститори към българското земеделие и очаквате ли реализация на по-големи проекти?

На фона на продължаващата криза в Европа земеделската земя започна да става все по-привлекателна като алтернатива на инвестициите във финансови активи или депозити – в България няма годишен данък върху обработваемата земя, а собствениците могат да отдават под наем своите земи на местни арендатори и да получават рента, без да има нужда да влагат допълнителни средства.

За съжаление, интересът на голяма част от чуждестранните инвеститори е чисто спекулативен – покупка с цел последваща продажба на много по-висока цена.

От 2010 г. интерес към българското земеделие проявяват арабски, израелски и китайски компании, за които нашата страна е своеобразен мост към европейските пазари. Освен това чрез инвестициите в България те могат да задоволяват и част от растящото си вътрешно потребление.

Въпреки подписаните меморандуми обаче, до реални сделки се стига трудно, главно поради факта, че чуждестранните инвеститори търсят големи комасирани парцели, а преобладаващата част от обработваемата земя в България е раздробена, повечето от парцелите са с големина до 5 дка, като в много от случаите съществуват проблеми при разделянето на собствеността между наследниците.

Това значително усложнява сделките за аренда или покупка. Поради това е много важно по един или друг начин да се стимулира процесът на окрупняване на парцелите, което ще направи земята по-ефективна за обработка и ще повиши стойността й.

Чужденците ще могат свободно да купуват земя у нас след 1 януари 2014 г. Тогава изтича гратисният период, от който страната ни се е възползвала при влизането си в ЕС. В момента това пак е възможно, но за целта чужденецът трябва да регистрира фирма у нас и да купи парцелите от името на юридическото лице.

Промениха ли се ценообразуващите фактори на земеделската земя и какви са вашите очаквания за посоката на нейната цена?

Преди няколко години един от основните фактори беше спекулативният интерес на големи чуждестранни инвеститори, които виждаха в аграрния сектор в България възможност за бърза и сигурна печалба. Освен това, по време на финансовата криза, в търсене на по-сигурно убежище, в земеделието бяха пренасочени средства от други дейности. В резултат на това се стигна до драстично поскъпване на земята, което се отрази негативно на земеделските производители.

В момента ситуацията е коренно различна – търсенето е задвижвано основно от обработващите земята. Те обаче са възпрепятствани от високата цена на парцелите и от липсата на лесно достъпен банков ресурс.

Съществува и известен риск от понижение на цените на земеделската продукция предвид очакваните високи добиви в световен мащаб през тази година. Всичко това може би ще доведе до забавяне на увеличението на цените на земеделските имоти, но понижение или особено, както се говори в последно време - за срив на цените, е много малко вероятно да се случи.

За съжаление, лошата инфраструктурата в землищата създава затруднения при обработката на земеделските земи. Какви са вашите виждания за подобряването й?

Добър вариант за финансиране на дейности по възстановяване на инфраструктурата е да се използва финансовият ресурс, събиран в общините от т.нар. „бели петна”. Площите без договори, но обработвани от арендаторите, се третират като „бели петна” и за тях арендаторът внася рента, но в общинската каса.

Ако не са потърсени повече от три години, те остават за съответната община. Това са средства, с които общините могат да работят за подобряване на инфраструктурата в землищата си. Макар да няма точна статистика, по данни от различни източници това са от 3 до 7-8 млн. дка., които при средна рента от 20 лв. представляват 60-160 млн. лева на годишна база.

Каква ще бъде оттук нататък политиката на „Агро Финанс” АДСИЦ по отношение на покупко-продажбата на земеделски имоти?

Дългосрочните намерения на дружеството не включват продажба на имоти с големи площи, както правят в последно време част от другите фондове. От друга страна, при поява на добри оферти като цена, качество или местоположение, фондът, разбира се, ще бъде отворен за покупка на земя. Не си поставяме за цел активна търговия, а по-скоро сделките ще бъдат свързани с окрупняване на портфейла.

Какви са средните ренти в момента в България? Къде са най-високи и най-ниски, разбира се, като изключим Добрич?

Мога да ви посоча какви са договорените от „Агро Финанс“ АДСИЦ ренти. За стопанската 2012/2013 г. средната рента е 32 лв. (ръст от 18.5% спрямо предходната). Приблизително такава е и в приоритетните ни 4 землища - Плевен, Монтана, Враца и Видин.

С оглед на увеличението на земеделските субсидии и повишеното търсене на обработваеми площи, предвижданията са за плавно нарастване на рентите като цяло. Очакванията ни за посочените по-горе райони са по-добри, отколкото средните за страната.

В България все по-често пазаруваме плодове и зеленчуци внос от Турция, Македония, Гърция и др. държави. Можем ли да очакваме в следващите години в магазините да се продават повече български продукти?

Този въпрос не е пряко свързан с дейността на фонда, но като потребител и човек, който е защитил дисертация, свързана с конкурентоспособността на българското земеделие, смятам, че в краткосрочен план това, за съжаление, е малко вероятно да се случи.

Причината е, че покупателната способност на българския потребител е ограничена, цената е водещ фактор при покупката на тези стоки, което „отваря вратата” за по-евтините, макар и по-некачествени вносни плодове и зеленчуци.

От началото на прехода към пазарна икономика България трайно губи позиции в редица традиционни производства, в които е била лидер. Мога да ви посоча няколко примера – през 1990 г. сме произвели 846.1 хил.т домати, а през 2010 г. – 114.6 хил.т. Ситуацията при плодовете е същата – ще ви дам пример с ябълките – през 1990 г. са 410.9 хил.т, а през 2010 г. са 43.2 хил.т.

Наред с всички проблеми на реформите в земеделието и загуба на традиционни пазари, през последните години все по-неблагоприятно влияние оказва и начинът на разпределяне на субсидиите в България спрямо този в съседни държави – тук са насочени основно към зърнопроизводство, докато в Гърция, например, отглеждането на плодове и зеленчуци са приоритетни сфери, което позволява износ на дъмпингови цени. Възстановяването на зеленчукопроизводството и овощарството у нас задължително е свързано с насочване на повече субсидии към тях.