С над 300 милиона евро допълнително ще разполага България след 2017 г., ако се справя добре с изпълнението на оперативните програми. Това стана ясно по време на обучителен семинар за течащата подготовка за новия програмен период.

Обявените преди време 6.257 млрд. евро, които страната ни ще получи от ЕС през следващия програмен период от 2014 до 2020 г., всъщност са 95% от парите, с които ще можем да разполагаме по линия на оперативните програми. Останалите над 300 милиона евро са резерв, до който България ще има достъп, ако се справя добре с изпълнението на заложените цели и с усвояването на средствата.

През 2017 г. започват да текат индикативни оценки на оперативните програми, ще се следят и индикаторите, това до каква степен се изпълняват поетите ангажименти, както напредъкът в усвояването. Ако се стигне до над 75% изпълнение на заложените и одобрени от Брюксел индикатори за всяка една оперативна програма и България се справя добре със сертифицирането и разплащането на средствата, резервът от 5% ще може да бъде освободен и използван, обясни по време на семинара Ани Тодорова от дирекция "Програмиране на средствата от ЕС" в Министерски съвет.

На практика заедно с резерва и с парите, които България очаква по линия на Инструмента за свързване на Европа и парите, както и със средствата, които ще дойдат по линия на новата програма за младежка заетост, която подготвя ЕС, страната ни ще има възможност да усвои над 7 милиарда евро, идващи от ЕС, съобщи БГНЕС.

Освен хипотезата, в която България получава допълнително пари като бонус за добре свършената до момента работа, обаче съществува и вариант, в който да бъде спряно финансирането на някои дейности, сектори или подсектори. Става дума за такива сектори, в които не само, че не са извършени нужните реформи, но и за които Европейската комисия смята, че България няма намерения и не предприема никакви стъпки в посока на тяхното реформиране.

Експертите на Министерски съвет обясниха как се стигна изобщо до това да се мисли за Смолян и за Северозападния район като части от страната, за които да има по-специален подход при усвояването на средствата от ЕС.

От началото на тази година общината и областната управа в Смолян сами са преследвали своята цел. Те са написали множество писма до различни институции в България и извън страната. Последното им писмо е до всички министерства, Министерски съвет, президента, а едно от писмата им дори е до Европейската комисия.

В крайна сметка те успяват да убедят екипа, подготвящ споразумението с ЕК, в нуждата от по-специален подход именно към тази част от страната.

Така Смолян ще има стратегия и на принципа на "водено от общността местно развитие" и определени дейности ще се финансират от Европейския социален фонд. На практика при оценката на проектите, финансирани от Европейския социален фонд, ще има значение, че някои проекти са част от местната стратегия на Смолян и те ще получават повече точки при оценяването и по-вероятно ще печелят финансиране.

За Северозападния район (който обхваща областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч), който е най-бедният в целия ЕС, има вече одобрен план за развитие от Министерски съвет. Ако се разработи бързо стратегия, Европейската комисия би могла да се съгласи да финансира регион чрез прилагането на Интегрирана териториална инвестиция. Възможно е да има дори отделна подпрограма към една от оперативните програми, която да бъде насочена специално към този район.

Интегрирана стратегия за териториално развитие на Северозападен район се очаква да действа в периода 2016 – 2020 и да се базира на Регионалния план за развитие на Северозападния район за периода 2014-2020 г.