Всички, които си спомнят фалита на Lehman Brothers Holdings Inc. преди малко повече от пет години, знаят какво означава глобална финансова катастрофа. Евентуално изпадане на САЩ в неплатежоспособност само след няколко седмици, ако Конгресът не вдигне тавана на дълга, както в момента заплашва да го направи, би било икономическа катастрофа, каквато светът не е виждал досега.

Неспособността на страната, която има най-големи задължения в света, да ги обслужва, което е безпрецедентен случай в съвременната история, ще съсипе фондовите пазари от Бразилия до Цюрих, ще блокира механизъм за кредитиране на стойност 5 трлн. долара за инвеститорите, които разчитат на държавни ценни книжа, ще вдигне цените на заемите за милиарди хора и компании, ще срине долара и ще хвърли САЩ и икономиките по света в рецесия, която вероятно ще се превърне в депресия, пише Bloomberg.

САЩ имат 12 трлн. долара неизплатени задължения, като сумата е 23 пъти по-голяма от 517-те млрд. долара задължения, които Lehman Brothers имаше, когато подаде заявление за фалит на 15 септември 2008 г. Докато политиците спорят за увеличаването на тавана на дълга, ръководителите на големи компании от Уорън Бъфет (Berkshire Hathaway Inc.) до Лойд Блнекфайн (Goldman Sachs Group Inc) предупреждават, че престъпването на границата ще има катастрофални последици.

“Ако това се случи, с едно голямо „ако“, би могло да се очаква задействането на поредица от юридически последствия, което евентуално ще пренесе изпадането в неплатежоспособност и на много други пазари,” казва Мойамед Ел-Ериан, главен изпълнителен директор на Pacific Investment Management Co.

Щатският фондов пазар изгуби близо половината си стойност в петте месеца след фалита на Lehman Brothers. Страната изпадна в най-тежката рецесия от Голяма депресия, повличайки световната икономика със себе си. Безработицата скочи до 10%, което бе най-високото й ниво от три десетилетия.

Нова депресия бе избегната само заради безпрецедентните действия на Федералния резерв, който наля 3 трлн. долара във финансовата система. Министерството на финансите на САЩ пък осигури 300 млрд. долара капитали за банките.

Уорън Бъфет призова политиците да спрат да използват тавана на дълга като оръжие при дебатите си. Главният изпълнителен директор на Morgan Stanley призова служителите да се свържат с техните конгресмени и да им напомнят за “неприемливите последствия” от евентуално изпадане на страната в неплатежоспособност.

“Би трябвало да е като атомна бомба, на практика прекалено ужасно, за да го използваш”, казва Бъфет в интервю за Forbes.

Едно от неочакваните последствия от фалита на Lehman бе блокирането на репо пазара. Много от партньорите на Lehman откриха, че обезпечението, което според тях е гарантирало техните заеми, вече не е налично. Това изплаши инвеститорите на останалата част от пазара и доведе до закриване на позиции и разпродажби на ценни книжа и още по-голям спад на цените им.

Евентуален фалит на САЩ би могъл да блокира репо пазара по-сериозно, отколкото фалита на Lehman, тъй като САЩ сформира основаната на този пазар. Държавни облигации най-малко за 2.8 трлн. долара служат за обезпечение по репо заеми, по данни на Федералния резерв.

В случай на фалит държавните ценни книжа може вече да не се приемат като обезпечение за репо договори, според Джеймс Кочан от Wells Fargo Funds Management LLC.

Ако държавните облигации бъдат извадени от пазара? “Леле,” казва Кочан.

САЩ не са изпадали в неплатежопособност от 1790 г., когато новосъздадената държава отлага до 1801 г. лихвите по задълженията си към отделните щати.

През 1979 г. САЩ закъсняха с плащанията по облигации за около 122 млн. долара, отчасти поради “сериозни технически проблеми”, според Министерството на финансите. И докато плащанията все пак са били направени с малко закъснение, и дори с лихви за закъснение, заради това закъснение лихвите по държавните облигации нарастват с половин процентен пункт и остават на това ниво месеци наред.

Изпадането в неплатежоспособност днес би било считано за “техническо”, защото би било в резултат на нежеланието на правителството да плаща, а не в невъзможността, казват анализатори от JPMorgan Chase & Co.

Министърът на финансите Лю обяви, че правителството ще разполага само с 30 млрд. долара кеш до 17 октомври, за да посрещне задълженията си. Те могат да достигат до 60 млрд. долара на ден, което означава че министерството ще трябва да взема пари назаем, за да покрива задълженията си, казва Лю. От Goldman Sachs очакват средствата на министерството да свършат до 31 октомври, а вероятно и по-скоро.

Министерството има задължения в размер на 417 млрд. долара по краткосрочни държавни облигации в периода 17 октомври – 7 ноември.

И докато някои очакват изпадането на САЩ в неплатежоспособност през 2013 г. да вдигне лихвите само по държавните облигации, други, между които и бившият заместник-министър на финансите Роджър Алтман, очакват по-широки последствия за лихвите по облигациите, което ще вдигне цените на заемите.

Доходността по 10-годишните щатски държавни облигации падна до двумесечно дъно от 2.58% на 3 октомври.

По-високите цени за отпускането на заеми могат да забавят възстановяването в сектора на имотите. Ако 30-годишните ипотечни заеми нараснат до 6.5% от 4.5%, един кредитополучател, който в момента може да си позволи месечна вноска по заем за 200 000 долара, ще може да вземе едва 160 000 долара заем за закупуването на жилище, което от своя страна ще свали цените на имотите.

Това ще е лошо както за достъпността на жилищата, така и за потребителското доверие, казва Джед Колко, старши икономист в Trulia Inc.

Около половината от дълга на САЩ е притежаван от чужди правителства, централни банки и други международни инвеститори, по данни на Министерството на финансите на САЩ. Евентуален фалит би поставил тези инвестиции под въпрос както и статута на долара като световна резервна валута. През 2011 г., когато също имаше проблеми около вдигането на тавана на дълга, чуждестранните инвеститори са избягвали търговете за щатски държавни облигации в продължение на около три месеца, според данни на JPMorgan.

Китай е най-големият притежател на щатски държавни облигации с дълг на стойност 1.3 трлн. долара към юли. На второ място е Япония с 1.1 трлн. долара.

Дори и ако цените на държавните облигации не бъдат засегнати от фалита, последиците на други пазари могат да са опустошителни. Щатският пазар падна със 7% за един ден, когато Конгресът отхвърли пакета за спасяване на банките през 2008 г., преди да го приеме няколко дни по-късно.

Пазарните сътресения ще са достатъчни, за да тласнат САЩ обратно към рецесия и да повлекат надолу световната икономика, смята Дезмънд Лакман, от American Enterprise Institute.

Изпадането в неплатежоспособност в краткосрочен период може да бъде поправено без сериозни последствия за световната икономика, но да се направи разграничение между краткосрочен и дългосрочен не е лесно.

В последните дни преди фалита на Lehman Brothers, компаниите от Уолстройт организират специални срещи, за да коментират евентуалните последици от фалита на банката и как да се справят с тях. Техните сценарии, които се концентрират върху суаповете за осигуряване срещу кредите риск, обаче не прогнозирали бързото разпространяването на проблемите след фалита.

Сега някои банки подготвят евентуални планове за действие при евентуален фалит на САЩ, като осигуряването на повече кеш в клоновете си, писа New York Times. Тези приготовления може отново да се окажат безполезни.

“Никой не знае какво ще се случи, ако се стигне до изпадане в неплатежоспособност, защото истината е, че САЩ никога не са били в технически фалит,” казва Ръс Костерич, старши анализатор в BlackRock Inc., най-голямата компания за управление на активи в света. “Всички действат на сляпо.”