Всеки норвежец вчера е станал милионер на теория, след като стойността на активите на най-големия държавен инвестиционен фонд в света скочи до нов връх благодарение на високите цени на петрола и природния газ.

Фондът е създаден през 1990 г. и притежава около 1% от всички акции в света, както и облигации и имоти от Лондон до Бостън, което превръща скандинавската нация в изключение, докато останалите държави изпитват сериозни затруднения на фона на огромните си задължения.

Според данните на Централната банка на Норвегия, която ръководи фонда, стойността на активите му е нараснала до 5.11 трлн. крони (931.87 млрд. долара). Според последното преброяване населението на Норвегия пък е 5 096 300 души.

Така за първи път, ако активите на фонда се разделят на населението на страната, се пада по над 1 млн. крони на човек, е заявил говорителят на централната банка на страната Томас Севанг.

Вижте още: Най-големите държавни инвестиционни фондове в света

Норвежците естествено няма да получат достъп, нито ще могат да похарчат тези пари, които се пестят за бъдещите поколения и за трудни за страната моменти.

Норвегия засега не се поддава на изкушението да харчи печалбите си, откакто откри петрол в Северно море през 1969 г.

Според финансовия министър на Норвегия Сив Йенсен, фондът, чието име е Government Pension Fund Global, помага при изглаждането на големи, непредвидими колебания в цените на петрола и природния газ.

Норвегия е седмият най-голям износител на петрол в света.

Стойността на активите на фонда, която в момента възлиза на 183% от БВП на страната за 2013 г., се очаква да достигне връх от 220% около 2030 г.

"Фондът е успешен поради причината, че парламентът е успял да задели пари за бъдещето. Има много примери на страни, които не успяха да направят това," казва Ойстайн Дорум, старши икономист в DNB Markets, цитиран от Reuters.

Норвегия пък целеше да избегне цикъла на бума и последващия срив като инвестира парите в чужбина, а не на местния пазар.

Правителството може да харчи 4% от активите на фонда в Норвегия всяка година, което е малко повече от годишната възвращаемост на инвестициите.

Въпреки това заради петролното си богатство Норвегия няма желание да провежда някои реформи или да ограничава субсидии, които в други държави биха били немислими.

Земеделските субсидии в страната позволяват на фермерите, например, да отглеждат млекодайни крави в отопляеми хамбари в Арктика.

Петролното богатство на страната също така е накарало някои норвежци да не искат да работят.

"Един на всеки пет души в трудова възраст получава някакъв вид социална помощ вместо да работи," казва Дорум, въпреки че безработицата в страната официално е 3.3%.