Някой беше казал „сто долара са си сто долара“. Не винаги обаче, възприятието ни за парите е такова, като причината е, че мозъкът ни често ни дава заблуждаващи сигнали относно стойността на парите. Ето четири ситуации, при които това се случва често.

1. Мозъкът ни приема по различен начин една и съща стойност на парите в различни ситуации

Когато става въпрос за отстъпка от 25 лева при покупка на дрехи за 100 лева например или на мебели за 2000 лева, мозъкът ни е склонен да отдаде много по-малка тежест на 25-те лева от по-голямата сума.

За да избегнем този капан, е добре да си припомняме какво можем реално можем да си купим с 25 лева или да ги съотнесем към дневното заплащане, за което работим.

2. Мозъкът ви игнорира 99-те стотинки

Благодарение на ефекта на „левите цифри“ нашият мозък е склонен да наблегне в много по-голяма степен на цифрите отляво, отколкото на тези отдясно, след запетаята. Така стойност от 19.99 лева се приема за много по-малка от стойност от 20 лева, макар и да ги делят 1 стотинка.

Подобен ефект имат и големите числа, като например 17 999 лева, което се приема за много по-малко от 18 000 лева.

Един от начините да се справите с този „маркетингов ефект“, който търговците често прилагат, е да използвате смартфона си и да сравните цените на идентични продукти в различни търговци.

3. Вашият мозък третира кредита по различен начин от кеша

Поради това, че оперираме с „виртуални пари“, сме много по-склонни да харчим от кредитната карта, отколкото от трудно изкарания ни кеш. Мозъкът ни третира парите по кредитните карти като нещо, за което ще трябва да отговаряме в бъдеще.

Нещата се усложняват допълнително, когато имаме „връщане на кеш при покупки“ или други форми на стимули като събиране на точки, мили, бонуси и т.н. Това допълнително може да ни стимулира да правим покупки, които не е много сигурно, че са ни необходими.

4. Мозъкът ни приравнява цената с качеството

Според мозъка ни е много по-добре да харчим пари за по-скъпи стоки, което е равносилно на по-високо качество. Това макар и често да е вярно, не винаги е в сила. Осъзнали тази връзка често компаниите имат навика да надуват „безпричинно“ цените на своите стоки, само за да ги представят като по-качествени в главите на потребителите.