Еврозоната е изправена пред опасността от ниска инфлация и слаб растеж, сценарий,който наблюдавахме в Япония. Това води до все повече призиви от страна на водещи специалисти за предприемане на мерки от страна на ЕЦБ за справяне с този проблем.

Един от начините за борба с дефлацията е понижение на лихвите, които и без друго са при рекордно ниски нива от 0.25% на годишна база.

На този етап обаче, Марио Драги даде сигнали, че финансовата институция не смята, че дефлацията ще се задържи дългосрочно, или казано по друг начин, вероятността за намаляване на лихвите е малка.

Изнесени през тази седмица данни посочиха инфлация от 0.5% на годишна база през февруари, което се оказа под средните очаквания на пазара за 0.6%.

Икономистите се притесняват, че дефлацията ще доведе до по-нататъшно понижение в потреблението, като хората ще задържат покупките си в очакване на по-ниски цени. Това може да доведе до низходяща спирала за икономиката.

Скъпото евро е друга основна причина за ниското ниво на инфлацията. Единната валута поскъпна с 2% спрямо долара само през последните шест месеца.

Силното евро прави вносните стоки относително по-евтини на европейските пазари, като в същото време прави европейските стоки по-слабо конкурентни на международните пазари.

Явно скъпата валути притеснява до голяма степен ЕЦБ, защото през миналия месец Драги предупреди, че единната валута въздейства на икономиката, което бе първото му оплакване от еврото. Последваха редица изказвания от страна на официални представители на ЕЦБ в посока на отслабване на еврото спрямо долара.

„И докато говоренето е евтино, ЕЦБ в крайна сметка ще трябва да подкрепи думите си с мерки“, според Анатоли Аненков, главен икономист в Societe Generale, цитиран от Bloomberg.

ЕЦБ вече се опита да подобри ликвидността във финансовата система с предлагането на „ултраевтини“ дългосрочни заеми на банките, но това не доведе до значително подобрение на финансовата среда.

През февруари кредитирането на частния сектор в еврозоната се е понижило с 2.2% на годишна база, след спад с 2.3% през януари. Това според пазарни наблюдатели е сериозен тревожен сигнал.

Като най-вероятен сценарий от специалистите се сочи прибягването към мерки за обратно изкупуване на активи. Такива мерки са предприети от централните банки на САЩ, Япония и Великобритания, и нищо чудно ЕЦБ да погледне към тях.

С тях ЕЦБ би въздействала както на инфлацията, така и на „скъпото евро“ според пазарни наблюдатели.

Сред аргументите за липса на необходимост от предприемането на допълнителни стимули в момента са данните за възстановяването на икономиката на еврозоната, като БВП се повиши с 0.3% през четвъртото тримесечие, или повече от прогнозите.

Данните за понижение на безработицата с 35 000 през февруари също подкрепят в известна степен тезата за „липса на спешна необходимост от монетарни стимули“.