Най-невероятните места, на които съществува живот
Засега Земята е единственото място във Вселената, на което ни е известно, че има живот. При това живот има практически навсякъде, дори и там, където според логиката не би следвало да съществува. Ето и най-екстрементите, студени или горещи, високи или ниски места, на които е доказано, че живот все пак има:
Кипящ течен асфалт
На пръв поглед не изглежда възможно в езеро от кипящ течен асфалт, каквото има например в Тринидат, да се задържи каквато и да е форма на живот, но – тъкмо напротив. В езерото Пич лейк, в югозападната част на о. Тринидат, което е пълно с чист разтопен асфалт, са открити почти 10 милиона микроби. Пич лейк е най-голямото езеро от този тип и според експертите асфалтът в него може да стигне за 400 години.
Радиоактивни отпадъци
Доза от 1000 рентгена убива човек, но за червените бактерии Deinococcus radiodurans подобна доза е смешна. Тази бактерия издържа до 500 000 ренгена без какъвто и да било видим ефект, а максималното количество радиация, което може да погълне (1.5 млн. рентгена) ѝ отредиха място в Книгата на Гинес за „най-здрав бактериален организъм на света“.
Кипяща вода
Невероятната жега и колосално налягане са непоносими за човешкия организъм, но горещите подводни извори в Тихия океан са местообитание на хиляди живи видове, като например червеи и гигантски миди. При подобни горещи извори на Атлантическия океан може да се видят, например, рядък вид скариди и други представители на екстремната фауна.
Тези дълбоководни жители обичат да се заселват в богати на минерали области, които обикновено се появяват в близост до геотермалните източници. За производството на енергия те използват процес, наречен хемосинтеза, където като източник за синтез на органични съединения се използва СО2. Някои представители на тъмната бездна могат да оцелеят само благодарение на факта, че тези геотермални източници отделят оскъдно количество светлина.
Стерилна среда
Преди да се изпрати в космоса нов изследователски чадър, всяка космическа агенция внимателно го стериализира, за да избегне възникването на т. Нар. „фалшив извънземен живот“. Независимо от това винаги има някакъв процент микроби, който доживява да бъде изпратен на космическо пътешествие.
Мъртво море
Най-соленото море в света разполага с условия, невъзможни за повечето живи организми. Галофините обаче се чувстват като риба във вода в соления разтвор.
Сухите долини
В сухите долини на Антарктида са толкова сухи и студени, че се смятат за най-точния земен аналог на марсианския климат. Въпреки това мястото е много богато на живи микроорганизми, което според мнозина е знак, че е напълно възможно един ден да открием живот и на Червената планета.
Вечните ледове
Живот има не само под ледените покривки на езерата, но и в самите ледове. В най-древните слоеве от ледената покривка на Антарктида учените са открили микроби, които са прекарали замразени последните няколко милиона години.
Тинесто дъно, лишено от кислород
Откриването на микроби дори в условията на бедна на кислород хиперсолена кал на дъното на Средиземно море с повишено ниво на токсични елементи, наречени сулфиди, може да не изглежда изненадващо. Удивително е, че там са открити по- сложни форми на живот – лорицифери, които са подобни на малки (до 1 мм) медузи.
Откриването на тези същества увеличава надеждата, че един ден във вселената, на места, където изглежда очевидна липсата на кислород, могат да бъдат открити многоклетъчни организми.
На много километри в дълбините на земята
Не е важно колко недружелюбни и дори враждебни могат да бъдат повърхността на земята и океанските дълбини – до тях все пак достигат слънчеви лъчи и хранителни вещества, макар и оскъдни. Но какво бихте казали за каменна скала на много километри под повърхността на земята. Такава находка бе направена в южноафриканските мини за добив на злато и платина. Микроорганизми бяха открити дори и в уранови мини, на много километри под повърхността на земята.
Вакуумът на космоса
Екстремните условия на безтегловност на Космоса не са толкова смъртоносни за осемкраките миниатюрни организми, наречени бавноходки, смятани за най-устойчивите живи организми на планетата ни. Те могат да оцелеят на температури от +90 до -196 градуса по Целзий.