Барак Обама и Ангела Меркел отправиха нов ултиматум към Русия - да сложи оръжие или да се готви за нови санкции. Американският президент се срещна в петък с германския канцлер във Вашингтон. Двамата лидери обсъждаха варианти за общи политически и икономически действия по украинската криза.

Основната идея е оказване на финансов натиск върху Русия. „Рублата вече достигна най-ниската си стойност за всички времена. Цената на руските акции спадна рязко, а Русия изпадна в рецесия. Инвеститорите я напускат и е изчислено, че инвестиции за 100 милиарда долара ще напуснат Русия през тази година. Руските компании все по-трудно се сдобиват с капитала, от който имат нужда, а кредитният рейтинг на страната е малко над критичното. С една дума - руските действия в Украйна правят слабата руска икономика още по-слаба”, заяви Барак Обама.

Според американския държавен глава, ситуацията в Русия ще се влоши още повече, ако Кремъл не нареди на бунтовниците в Украйна да сложат оръжие. Американският президент обвини Кремъл, че нарушава женевското споразумение за урегулиране на кризата, пише bTV. Това стана само няколко часа, след като Москва отправиха същите обвинения към Киев.

„Европа е готова на трета фаза от санкции срещу Москва, ако изборите в Украйна не се състоят”, заяви, от своя страна, германският канцлер Ангела Меркел на съвместна пресконференция с американския президент. „25 май е извънредно важен ден. Украинският народ има право на самоопределение. Ако обаче изборите не се състоят, ще е неизбежно да има още санкции”, каза Меркел.

След като обясни, че ЕС разполага с „широка палитра от възможности” за действие, тя уточни, че ЕС не иска обезателно да прибягва до санкции. На същото мнение беше и американският президент Обама, който предупреди, че ако кризата в Украйна се изостри и се създаде заплаха за произвеждане на изборите, САЩ и техните съюзници няма да имат друг избор освен да въведат по-строги санкции срещу Русия.

„Следващата стъпка ще бъдат по-широки санкции, насочени към отделни сектори", предупреди Обама. Така двамата с Ангела Меркел дадоха ясно да се разбере, че по-нататъшната стъпка би била да се въведат санкции срещу отделни части от руската икономика или на руската отбрана, например върху енергийния сектор или оръжейния сектор, отбелязва АП. И двамата лидери обаче не поясниха какво имат предвид под секторни санкции. Според „Ройтерс” най-вероятно нови санкции ще засегнат банковия и енергийния сектор в Русия.

„Президентът Путин трябва да бъде разубеден от настоящия си курс”, посочи Обама. Говорейки за санкциите, той призна, че някои европейски страни са по-уязвими на руските ответни мерки, взети в отговор на западните санкции срещу Русия.

В тази насока Обама подчерта, че енергийните потоци от Русия към Европа не са били спирани през Студената война и сега идеята, че кранчето може да бъде затворено за природния газ и петрола от страна на Русия е нереалистично.

ЕС вече обяви, че ще проведе разговори с Украйна и Русия по-късно този месец относно цената на природния газ, за да избегне каквото и да е нарушаване на доставките. Москва неотдавна повиши цената на природния газ за Украйна на 485 долара за кубичен метър от 268.50 за кубичен метър и заплаши да ограничи доставките, ако Киев не плаща по новата цена и не изплати дълга си от 3.5 милиарда долара, припомня АП.

Обама посочи, че руските твърдения, че в Източна Украйна има спонтанно въстание от проруски активисти се опровергават от използването на ракети земя-въздух, които са свалили украински хеликоптери там, предаде „Ройтерс”. „Очевидно е за света, че тези подкрепяни от Русия групи не са мирни протестиращи. Те са тежко въоръжени бойци", подчерта американският президент.

Обама каза също, че позицията на Русия относно Украйна трябва да се взима предвид. „От самото начало казвах, че Русия има основанието да е заинтересована от случващото се в съседната Украйна", заяви Обама.

Това е първата визита на Меркел, откакто Едуард Сноудън разпространени документи, разкриващи, че американски разузнавателни служби за подслушвали телефона й. Безпокойството от двете страни на Атлантика от възможни икономически и политически последици от военната интервенция на Москва в Украйна обаче накараха Берлин и Вашингтон да забравят за обтегнатите си отношения.

Американските и германските лидери редовно разговарят по телефона, откакто избухналата през февруари украинска криза даде повод на Путин да призове за действия в защита на руските интереси. Това изправи трансатлантическия алианс пред едно от най-големите предизвикателства за него след разпадането на комунистически блок в Централна и Източна Европа преди 25 години.

Ключов тест за политическия авторитет на Меркел обаче ще е да убеди германските индустриални лидери, започнали да градят печеливши бизнес-империи в Русия, че са необходими нови санкции, за да се принуди Москва да възприеме по-отстъпчив подход към
Украйна .

Европейски бизнес и политически лидери вече изразиха тревога, че украинската криза може да накара Москва да спре доставките на газ за Европа, част от които минават през Украйна.

Украинските газови задължение към Русия също ще бъдат в дневния ред на разговорите във Вашингтон. Меркел възнамерява да разговаря и с директора на Международния валутен фонд Кристин Лагард за възможностите фондът да отпусне помощ на бившата съветска република.

Американският президент и германският канцлер потвърдиха на съвместната си пресконференция ангажимента си за приключване на преговорите по споразумението за свободна търговия и подписването му между САЩ и ЕС. „Това е много важен въпрос. Ще бъде много важно за нас да приключим бързо с преговорите", акцентира Меркел. Според канцлера пактът ще е от полза за Европа във връзка с енергийните въпроси.

Аштън поиска край на насилието

На среща в Берлин с германския външен министър, върховният представител на Европейския съюз по външната политика - Катрин Аштън, призова за незабавно прекратяване на насилието в Украйна.

„Жизнено необходимо е спре насилието и да бъдат вдигнати окупациите на правителствени сгради. От критична важност е да видим работещ парламент, в който да работят заедно представители на цяла Украйна”, подчерта Катрин Аштън.

„От абсолютно жизненоважно значение е да не продължава насилието, от абсолютно жизненоважно значение е да намалеят случаите на окупиране на сгради", каза тя в Берлин на обща съвместна пресконференция с германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер.

Щайнмайер, от своя страна, призова за спешно прилагане на споразумението, сключено миналия месец в Женева между Украйна, Русия, САЩ и Европейския съюз за намаляване на напрежението в Украйна.