Последните години видяхме какви са приоритетите на хората – икономика, заетост, социална политика, в същото време приоритетите на правителството бяха магистрали, фонтани и др., или тотално разминаване, коментира Георги Ангелов в панела „Икономическите перспективи пред България” по време на форума „Шумът на парите 2014”.

Със смяната на властта правителството започна да говори за социална политика, работни места - нещата, които интересуват хората. Тоест на ниво говорене разликата се смали, но правителството още не е измислило как да реши тези проблеми.

Ясно е, че когато има голяма безработица, не можеш да решиш този проблем с еднократни бонуси. Хубавото е, че политиците осъзнаха къде са проблемите, лошото е, че не са намерили начини как да ги решат. Сега проблемът е как от говорене да се премине към действия за насърчаване на работните места, а не да се предприемат действия, които реално вредят на работните места.

Последните четири-пет години имаме много поводи за оправдаване с външни фактори, коментира още Ангелов. Първо Европа се оправдаваше с нас, после нещата се обърнаха. Стана гръцка криза, ирландска, египетска, португалска. Еврото бе ударено от огромно недоверие включително и съмнения дали ще оцелее. Оказа се, че няма спиране.

Сега еврозоната започна да се стабилизира, започват проблеми в Турция – политическа криза, протести. Следва украинската криза. Вероятно трябва да свикнем, че следващите три години няма да става по-леко. Структурната криза изважда политически, икономически и други проблеми.

Трябва да сме наясно, че средата няма да се оправи изведнъж и все ще има проблеми, смята Георги Ангелов. Позитивното е, че Европа излезе от рецесията, включително някои от най-проблемните страни. Ирландия и Португалия излязоха от споразумението с МВФ.

Налице се положителни фактори, което ще се отрази добре и на нас, смята още икономистът. Не така стоят нещата с Украйна, където най-вероятно кризата ще тлее дълги години в най-добрия случай. Задълбочаване на кризата там може да има по-сериозни последствия, като спиране на газта и др.

У нас консенсусът е „Нека да не правим нищо, да не мърдаме и нещата ще се оправят от само себе си“, посочи Ангелов. Не сме видели това правителството да е реформаторско и да се опитва да пребори външните рискове. По-скоро обратното. И тук ще сме в тежест на растежа. Вътрешната среда ще е в тежест, но външната среда ще е позитивна и ще съдейства за по-добро представяне на икономиката.

Проблемът не е, че има много спестявания, които все пак са повече от преди кризата, коментира Георги Ангелов по темата за депозитите. Не сме станали обаче като азиатците, които спестяват 40-50% средства, които се насочват към инвестиции в индустрията. Това е техният модел на растеж, много се спестява от домакинствата и всичко се инвестира в продуктивен капитал.

Проблемът у нас, е че спестяваме повече, но кредитите падат, смята Георги Ангелов. Има ресурс, но той не се инвестира.

Една от причините е лошата външна среда и нежеланието на хората да инвестират в нея. Друга причина е натрупването на голям обем лоши кредити. Така банките работят основно с фирмите, които са оцелели. Новите клиенти се приемат като по-рискови.

Трудното събиране на лоши кредити води до това, че се ограничават контактите само до клиенти, които познаваш добре. Ако се отпуснат на нов клиент не знаеш дали ще си събереш парите. Първо никой не иска да инвестира, и второ не се дават, каза още икономистът.

Позитивно е, че има пари, а лошото е, че тези пари не се трансформират в капитал, в нови работни места, каза още Георги Ангелов.

По темата за чуждите инвестиции, Георги Ангелов коментира, че след кризата 2008-2009 година бяха променени регулациите.

„Никога няма да има такъв приток на инвестиции особено към финансовия сектор. Бе прието, че чуждите банки не трябва много да изнасят пари от местните си клонове и да ги дават назаем в чужбина. Сега тезата е, че ново кредитиране ще има на база местно финансиране и външният капитал ще е по-скоро допълващ, отколкото водещ“, смята икономистът.

„Така тези милиарди, които идваха преди, няма как да се върнат през финансовия сектор. Чисто регулативно е променена средата. Чуждите банки са в стрес тестове в момента и следващата година няма да са склонни да поемат рискове.

Друг проблем са гръцките банки. Не е ясно дали те ще продават своите клонове в чужбина, ще се променя ли собственика и т.н. Има няколко регулативни ограничения, които означават, че няма да се повтори този масиран приход на инвестиции. У нас има местни ресурси, които в определен момент могат да започнат да се пренасочват към икономиката, ако се отворят ниши“.

„За съжаление още нито една европейска страна не е успяла да намери решение на този проблем“, каза още Ангелов. Има пари, но те не отиват за кредитиране. Банките в момента свиват кредитния си портфейл за да могат да изпълнят равнището на изисквания заемен капитал. Това няма да се отпуши, докато не мине стрес тестът. Въпросът с капитала трябва да се реши. Този проблем засяга и нас.

Същото е и с дефлацията.

„Когато има дефлационен натиск и силно евро, това директно води до дефлационен натиск във всички страни, включително и у нас“, коментира Ангелов. Това засяга всички. В крайна сметка ние страдаме или печелим от тези решения. Дългосрочно сегашното затягане е добре, но краткосрочно трябва да го изстрадаме.

Има борба между немската централна банка и ЕЦБ. Това което преживяхме преди с мерките за спасяване на Гърция, Португалия сега се случва с другите проблеми. В някакъв момент може би тези нива ще се разчистят, но това става бавно.

По отношение на субсидиите трябва да се внимава много, защото сме предложили на много фирми субсидии и сега страдаме заради това, предуреждава Ангелов. Зелената енергия колкото и да е модна ако имаме твърде много от нея и трябва да я субсидираме, това създава структурен проблем.

Същото е и с АЕЦ Белене. Имаме много проекти, където сме дали субсидия, но те не са създали нито икономически растеж нито работни места. Значи обикновено тази субсидия не отива там където трябва. При земеделието има субсидии но всичко е засято със зърно, а то не създава работни места. Едно е да насърчиш нещо което е в унисон с твоите конкурентни предимства и ти решава проблем, друго е да насърчиш нещо, което ти създава проблем.
Има пари по най-различни министерства, но вместо да ги насочваме както трябва, те ни създават повече проблеми, отколкото да ги решават.

При енергетиката нещата ще станат по-зле преди да станат по-добре. НЕК ще продължи да трупа загуби. Енергетиката досега беше като една касичка. Но няма пари вече и този сектор вече не е толкова ефективен. Никой няма да иска да го вземе. Особено ако НЕК загуби руското арбитражно дело – това са още 1 милиард евро. Вероятно ще се отиде към несъстоятелност и много кредитори ще пият по една студена вода. Но това е начин за разчистване.

Това е трудния начин, но все пак е начин. Проблемът на енергетиката не е че е държавна, а че е монополна. ДЕКЕВР решава каква е цаната, кой купува, на каква цена купува и т.н.

Решението е да се премахне този монопол, защото ако приватизираме монопол, то пак ще имаме монопол. Доброто е, че понеже няма пари момента не се сключват дългосрочни договори.

Има нужда подобни сектори, доминирани от държавата, да се стремят към по-голяма публичност.

Еврозоната е решен проблем, защото не зависи от нас. Какво мислим, за съжаление няма никакво значение, същото е и за банковия съюз.

В началото правителствата се интересуват от мащабни реформи. В края на мандата приемат стратегии и падат от власт. Следва същият процес. За съжаление най-важният проблем остава най-назад, защото законодателния процес е този при който преди да се предприеме нещо има възможност за дискусии, и т.н. Сега става обратното, заключава Ангелов.

Форумът "Шумът на парите" се осъществява със съдействието на Мтел, Сосиете Женерал Експресбанк, ДЗИ – KBC Group, Лукс Имоти, ПОК Доверие, Провидент Файненшъл България, Консултантска къща Амрита, ActivTrades и LG.

Организационен партньор на събитието тази година е агенцията за връзки с обществеността AMI Communications България.

Медийни партньори на събитието са сп. Мениджър, Дарик радио, новинарските сайтове fakti.bg, novini.bg и cross.bg, както и специализираните imot.bg, Seenews и insurance.bg.