Град Белоградчик е разположен в югозападното подножие на Белоградчишкия венец на 545 метра надморска височина. Намира се на 46 км от Видин и на около 200 км от София.

Община Белоградчик е център на община, разположена на 411 кв. км. На тази малка площ са разположени 5 природни забележителности: централната група на Белоградчишките скали, пещерата „Магура”, пещерата „Венеца”, водопадът „Бела вода”, Боров камък, резерват „Чупрене”.

Днес ще се спрем по-подробно на Белоградчишките скали, разположени на около 90 кв. км. Обектът е защитен от 1949 г., а днес попада списъка на Стоте национални туристически обекта.

Белоградчишките скали се състоят от три скални групи – Фалковска, Централна и Збеговска група. Около Белоградчик са разположение следните скали: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът и др.

Смята се, че в края на палеозоя, преди около 230 млн. г., в този район се наслоили песъчливо-маргелни скали, като по-късно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина.

С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и се показал на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери.

Част от скалите се издигат на височина от над 200 метра. На входа на скалите се намира и Белоградчишката крепост, която била изградена от римляните през III век от н. е.