Новопривлечените депозити от домакинствата в банките отчетоха първи месечен спад от 44 месеца насам.

Понижението от над 400 млн. лв. е заради масовите тегления в края на юни месец от две от най-големите банки в страната – Корпоративна Търговска Банка и Първа Инвестиционна Банка.

И докато първата продължава да е затворена, въпреки протестите, започващи днес пред БНБ, то втората успя да възвърне част от изтеглените средства. От ПИБ предложиха доста добър ход на гражданите за връщане на вече изтеглените пари, без това да означава загуба на лихвите.

Факт е обаче, че в края на полугодието на 2014 г. спестяванията на домакинствата са малко над 40.5 млрд. лв. А само преди 3 години те бяха с над 11 млрд. лв. по-малко – 29.3 млрд. лв.

Повишението е на фона на падащите лихви по депозитите, където отдавна нивата са под 4 на сто.

Но какво подтиква населението да насочва спестяванията си именно към банките?

На първо място, това е ниската инвестиционна култура на българите. Докато в развитите държави над 30-40%, а в САЩ дори и повече, имат вложения във взаимни фондове и/или акции, то в България този процент е около 1-2 на сто.

На второ място, това е страхът. Според повечето българи вложенията в депозити са сигурни, но това може би се отнася до гарантираната сума от 196 000 лева, или 100 000 евро. Както знаем, основният въпрос за вложенията в КТБ е дали да се възстановяват в пълен размер големите спестявания, т.е. тези над 196 000 лв.

Но да се върнем на страха. Факт е, че инвестициите в акции и взаимни фондове не е безрискова, но пък може да донесе по-висок доход. Справка на Profit.bg сочи, че SOFIX е нараснал с близо 9% от началото на годината и цели 42.9 на сто през 2013 г., което го нареди на една от челните позиции в света.

От началото на годината пък шест от фондовете в страната, членове на Българската асоциация на управляващите дружества, бележат ръст от над 10%, а един – над 20 на сто.

Депозитите определено са и най-лесната форма на инвестиция. Съчетано със страха от загуби, то това ще си и остане масов продукт, въпреки че голяма част от банките дори не го рекламират.

Как е в чужбина?

Неслучайно лихвите по депозитите в страната са едни от най-високите в Европа. По-високи са единствено в страни, където имаме валутен риск от обезценка на доходността си при срив в котировките на валутите на съответната държава (подобни примери са Украйна, Русия, Сърбия и др.)

В развитите държави хората, които нямат знанията, а и времето за анализ, ползват услугите на лични финансови консултанти. Същите, след като се запознаят с финансовото състояние на клиента, могат да дадат препоръки за алтернативите на неговите спестявания.

Какво да очакваме в бъдеще?

Растящата депозитна база на банките няма да е притеснителна, ако те успяват да раздадат привлечените средства под формата на кредити.

В случай, че отпускането на нови заеми отчита желания ръст от банковите ръководители, то съвсем нормално би било лихвите по депозитите да продължат нисходящия си тренд и в близките месеци.