Часът е 3 през нощта, а Илия Петков е на своя компютър, работейки по проект, който изпълнява за железопътна компания, пише Colorado Springs Gazette.

Седемдесетгодишният Петков е президент на IP Automation - базирана в Колорадо спрингс инженерна и производствена компания, сред чиито клиенти са гиганти като Nike и Schlage. Той е буден от час, придържайки се към работното си време, което спазва от години.

Когато даден проект се окаже особено тежък, Петков спи в спалнята, която се намира до офиса му, така че да може да започва работа веднага, след като се събуди.

Подобна отдаденост на работата на възраст, на която много хора са се пенсионирали, обяснява защо IP Automation е вече 20 години в бизнеса и защо Петков има лоялни служители, които са с него в добри и лоши времена.

За да разбере устрема на Петков, човек трябва да игнорира невзрачната сграда на компанията и да влезе в неговия офис, където снимките на стената, между които черно-бяла снимка на малко момче в България, цветна снимка на папа Йоан Павел Втори, който благославя две момчета, и поне десетина цитата на Алберт Айнщайн, намекват за нещо нетрадиционно.

Роден през 1943 г., Петков израства във фермата на баба си и дядо си в България в сянката на комунистическото правителство, от което впоследствие бяга. Неговият дядо ставал в 1 часа през нощта всяка сряда, за да обикаля пазарите - трудов навик, който самият Петков впоследствие придобива.

"Все още виждам силуета му в нощта," казва той. "Той беше човек, който ме вдъхновяваше толкова много."

От баща си Петков се научава да управлява и да работи с машините във фермата и трупа опит, който след това му помага да завърши механо-инеженерство. Слад като завършва, започва кариерата си и създава семейство, но устремът му е ограничен в контролираната от Съветския съюз България.

Вижте още: От момче за всичко до милиардер

"Когато децата ми започнаха да растат, видях, че за тях няма бъдеще в България," казва Петков. "Трябваше да намеря начин да ги доведа в САЩ."

Вдъхновен от приятел, който по тъмно с плуване стига през Черно море от България до Турция, след което успява да избяга в САЩ, Петков напуска страната през 1981 г.

Той мести семейството си в Мозамбик, където работи две години, преди да се яви на интервю в американското посолство в Рим. Докато семейството му чака да получи виза, Петков работи като момче за всичко във Ватикана.

"Там се отнасяха с уважение към мен, защото правех всичко, от което имаха нужда," казва той.

Петков заминава за САЩ през 1984 г. без да знае английски език и с малко пари в себе си. Свързва се със своя приятел, който е успял да избяга през Турция и с негова помощ си намира работа в бензиностанция близо до Анахайм, Калифорния, след което и във фабрика за машини в Санта Ана.

Учи английски между смените си, докато година по-късно в компанията за ключалки Schlege в Сан Хосе не се разкрива инженерна длъжност.

"Казах на тези хора "Английският ми е много лош, но съм много добър дизайнер ", разказва Петков.

От отдел Човешки ресурси поискали доказателство за това. Отпратили Петков, като му дали няколко машинни части, той изготвил дизайн, който изпратил на Schlage и от компанията го наели.

Петков създава първата напълно автоматична машина на Schlage – устройство за полиране на ключалки. Когато Петков завършва проекта, президентът на Schlage го вика в централата на компанията в Сан Франциско и му възлага проект на стойност 3.5 млн. долара.

"Бях най-щастливият човек на света," казва Петков.

Schlage мести Петков в Колорадо спрингс през 1988 г. Същата година той започва да работи допълнително, като създава машини за други компании. Работи нощем в гаража си, за да завършва проектите.

Сред тях е и машина за гравиране на серийни номера върху дисковете на спирачките на самолети. Малко след като доставя машината на Goodrich Aerospace през 1992 г., Петков напуска Schlage и създава собствена компания - IP Automation, чийто девиз е простичък: "Където идеите се превръщат в реалност."

Вижте още: Той пристига в САЩ с 26 долара, а сега е мултимилионер

Петков, който вярва твърдо в стойността на различните възможности, събира екип, който е способен да проектира и създава сложни машини. Под ръководството на Петков техните идеи придобиват най-различни форми – машини, които правят пружините в подметките на маратонките Nike, машини, които тестват здравината на ключалките Schlage и т.н.

Компанията има около 30 служители и генерира мултимилионни продажби всяка година, макар Петков да не споделя точна цифра. Широкоразпространеният аутсорсинг на производствени позиции принуждава Петков да ограничи дейността с годините, но много от първите му служители му остават верни.

Лари Ар, който проектира софтуера, необходим за управлението на машината, която гравира върху дисковете за спирачки, докато Петков все още работел в гаража си, остава в компанията и в момента е старши софтуерен инженер. Той казва, че това, което му харесва, е разнообразието.

"Няма два проекта, които да си приличат," споделя Ар.

Повече от две години след като основава собствена компания, Петков не е изгубил стремежа си към иновации и няма планове да се пенсионира. Черпи вдъхновение от Айнщайн - геният, чийто мисли са закачени до рисунките на внуците му в неговия офис.

Един цитат: "Денят, в който спреш да се учиш, е денят, в който започваш да умираш", изглежда символизира енергията, която го кара да работи в малките часове на деня.

"Той живее американската мечта," казва Боб Койн, който е работил с Петков в Schlage. "Виждал е всичко, имал е трудно минало, но се превръща в магьосника на машините."

Снимки: Colorado Springs Gazette, IP Automation