5 неща, които жените не са можели да правят през 60-те години
През 60-те години мястото на жената все още е било в кухнята. Тя може да е носила модерни дрехи, но все още не е можела да си извади сама кредитна карта.
Може би ще бъдете изненадани, но вижте една американска класация на 5 неща, на които жените не са имало право през 60-те години:
1. Да си извадят кредитна карта
През 60-те години банката е можела да откаже да издаде кредитна карта на неомъжена жена, а омъжените е трябвало да представят подпис от съпруга си, за да получат такава.
Едва през 1974 година в САЩ издават закон, според който е незаконно да се откаже кредитна карта само на база пола на клиента.
2. Да бъдат съдебни заседатели
Тези закони варират за различните американски щати. В Юта на жените е позволено да бъдат съдебни заседатели още от 1879 година, но не и в другите щати.
Считало се е , че основната задача на жената е да се грижи за дома и всичко други би й пречило.
Виж още: Жените на руските олигарси
Освен това, жените са били смятани за прекалено крехки и не би трябвало да чуват подробности по жестоки престъпления. Предполагало се е, че ще бъдат и прекалено състрадателни и няма да отсъждат безпристрастно.
Едва през 1973 година във всички щати е позволено на жени да бъдат съдебни заседатели.
3. Да пият противозачатъчни
Не всички аптеки са зареждали такива хапчета, а в някои щати са били разрешени само за омъжени жени и то по предписание от лекар.
Считало се е, че те поощряват разврата и са почти равносилни на аборт.
4. Да учат в колеж от Айви лигата
Йейл и Принстън започват да приемат жени едва през 1969 година.
Харвард закъснява още повече – чак през 1977 година.
Един от първите Университета, които приемат жени, е бил Университетът на Пенсилвания – още от 1870 година.
5. Да бъдат равноправни служители на работното място
Доклад от 1963 година показва, че жените в САЩ получават 59% от възнагражденията на мъжете на съответни позиции, а на високо заплатените постове не се назначават жени изобщо.
През 1964 година се приема поправка към закона, според който всички служители трябва да бъдат третирани като равни, но дълги години тя не се взема сериозно.