Tези дни много се коментира увеличението на държавния дълг през следващата година. Цялото внимание се насочва към текста в проектозакона, който позволява поемане на нов държавен дълг до 8.1 милиарда лева. Пропускат се обаче всички останали обяснения, графики и таблици, които показват цялостната картина, пише 24 часа, като цитира икономистът Георги Ангелов.

За какво става въпрос?

Всъщност през следващата година ще се вземат наистина около 8 милиарда лева нови заеми, но повечето от тези пари ще отидат за погасяване на стари заеми – около 6 милиарда лева. Така нетното увеличение на държавния дълг през 2015 г. ще бъде 2 милиарда лева, което е далеч по-малко.

Защо се получава така? Причината е много проста – през 2014 г. бяха взети огромни дългове, но те са в голямата си част краткосрочни и трябва да се платят обратно през 2015 г. Дългосрочни заеми, взети преди повече от 10 г., също трябва да се изплатят през 2015 г. (например глобалните облигации на Милен Велчев). Така през 2015 г. трябва да се рефинансират около 6 милиарда лева дългове, т.е. ще се вземат нови дългове, с които да се изплатят старите

Какво е рефинансиране? Това е все едно един човек да има 50 хиляди лева краткосрочен заем и да го изплати чрез вземане на нов 10-годишен ипотечен заем от 50 хиляди лева. Общата сума на дълга не се променя – просто един краткосрочен заем се рефинансира с друг, дългосрочен заем. Тези операции са нормални и се случват ежедневно. Те не са проблем.

Проблемът е другаде. Проблемът е, че през 2014 г. държавният дълг се увеличи рекордно с цели 8 милиарда лева, най-вече защото дефицитът беше изпуснат от контрол, а финансовата система се разтресе. Докато в края на 2013 г. имахме 14.5 милиарда лева държавен дълг, през 2014 г. той скочи на 22.5 милиарда лева.

През 2015 г. увеличението е далеч по-малко, около 2 милиарда лева – като общият дълг ще порасне от 22.5 милиарда на 24.5 милиарда лева.

Въпреки че ще бъде с далеч по-малки размери, през 2015 г. увеличението на дълга ще продължи. Причината е бюджетният дефицит.

Макар и да намалява, през следващата година той все пак ще бъде около 3% от БВП, или 2.5 милиарда лева. Големите дефицити неизбежно водят до увеличение на държавните дългове – освен ако не се получат приходи от приватизация (каквито обаче не се предвиждат през следващите години).

Затова бюджетният дефицит е най-важният индикатор, който ще определя увеличението на задлъжнялостта. Според средносрочната бюджетна прогноза през 2016 г. задлъжняването ще се забави и едва през 2017 г. може да очакваме известен спад на държавния дълг. Но дори и тогава държавният дълг ще остане с около 10 милиарда лева по-висок, отколкото през изминалата 2013 г. А големият държавен дълг означава и големи разходи за лихви.

Според прогнозите на министерството на финансите през следващите години разходите за лихви по държавния дълг рязко ще се увеличат. Докато през 2013 г. разходите за лихви бяха около 700 милиона лева, през 2016-а те ще достигнат близо 1.2 милиарда лева. Така заради “привилегията” да имаме доста по-висок държавен дълг ще плащаме по над един милиард лева всяка година само за лихви. Популистите, които подкрепят дефицитите и дълговете, много обичат харченето, но въобще не им хрумва, че то води до пренасочване на държавните разходи от продуктивна употреба към плащане на лихви.

Какъв е изходът? От тази ситуация може да се излезе чрез бързи реформи, висок икономически растеж и по-скорошно премахване на бюджетните дефицити. В България всички мърморят против реформите, но без реформи няма как да се справим с увеличения дълг. Може да е трудно, но е необходимо.