Томас Роу Прайс пръв говори за „инвестиране в растеж". Началото на неговата кариера съвпаднало с Голямата депресия и това, което научил, е, че не трябва да стои далеч от акциите, а напротив - да се научи да ги обича. Според Прайс финансовите пазари са циклични. Той също така мразел да се движи „с тълпата".

Инвестирал в добри компании и задържал акциите. Неговата философия била, че инвеститорите трябва да се фокусират над селекция на добри акции, които да държат дългосрочно - нещо, което по онова време била странна практика. Той залагал на дисциплина, постоянство и фундаментален анализ.

В основата на неговата стратегия за търговия е придобиването на ценни книжа на компании, които показват бърз растеж, активно разработват иновативни продукти и технологии и имат добър потенциал за комерсиален успех. Вместо непосредствена печалба, Прайс внимателно избира обещаващи компании, които да задържи като актив за дълго време. Става инициатор за създаване на специално ниво в компанията си за управление на чужди клиентски активи.

Като началник на отдел Прайс въвежда нов вид дейност - създаване на инвестиционни портфейли. Той помага на клиентите си да определят желанията на инвестициите и на тази основа - да изградят оптимална инвестиционна стратегия, която предлага инвестиране на активи в различни ценни книжа.

С течение на времето Прайс решава да създаде свой собствен бизнес и напуска предишната си работа. От време на време той е трябвало да работи по 16 часа на ден, но е приемал това без оплакване.

Дори повече, към най-перспективните клиенти Томас е предлагал три безплатни месеца за управлението на техните активи, за да имат шанс да си покаже възможностите. Ако клиентите са оставали доволни от тези резултати, са сключвали договор с него за по-нататъшна работа.

Фирмата се разраства бързо и Томас придобива популярност в САЩ, защото започва да разкрива част от стратегиите си в популярното по онова време списание Barrens.

През 1950 г. той основава първия си инвестиционен фонд. Следващите десет години финансовите показатели на фонда драстично се покачват. През 1960 г. Thomson Financial публикува информация за различните методи на информационни услуги, съощавайки, че фондът на Прайс показва безпрецедентен растеж от 500% на нетния капитал.

През същата година Прайс основава и втори фонд. Фокусът на вниманието на новата институция е да се инвестира в малки, наскоро стартирали компании с големи перспективи. Първите години не се оказват лесна работа, а през 1962 г. портфолиото на фонда се обезценява с близо 29%.

Младите компании се оказват твърде чувствителни към неблагоприятни тенденции в цените на пазарите за ценни книжа и икономиката като цяло. Това не устройвало нито клиентите на фонда, нито неговия създател. Въпреки това, Прайс не се отклонява от основната идея и постепенно нещата започват да се подобряват.

Инвестиции във фирми, като H & R Блок, Xerox, Texas Instruments, носят добра печалба. През 1968 г. инвестирането в малки фирми става много популярно и фондът на Прайс е буквално пред „задавяне" с клиенти, които идват сами да предлагат парите си за инвестиране.

За известно време Прайс дори спира да приема депозити, защото започва да се съмнява в ползите от инвестициите на акционерите си на фона на вече много високите цени на акциите.