Живеем в нов свят на ниски лихви, като целта на водещите централни банки е стимулиране на ръста и справяне със заплахата от дефлация. В тази насока се предприемат и рекордни програми за стимулиране на икономиките.

Относително нова е заплахата от дефлация пред европейската икономика, чието възстановяване все още е с променлив характер. Макар и нова в Европа, тази заплаха отдавна е позната на света и допринесе за така нареченото „загубено десетилетие в Япония“.

Именно поради известните последствия от този феномен за икономиката, дефлацията се приема сериозно от страна на ЕЦБ и банката полага сериозни усилия, за да се справи с нея.

Дефлацията в еврозоната продължи да се ускорява в началото на годината, като през януари тя възлезе на рекордните 0.5%. Това е най-високото ниво на дефлация в еврозоната и ЕС от юли 2009 г. насам.

Резултатът от политиката на централната финансова институция най-вероятно ще са ниски лихви поне в следващите няколко години, както и низходящ натиск върху единната валута.

Няма как политиката на ЕЦБ и дефлацията да не оказват въздействие и върху родната икономика и лихви у нас.

И макар понижението на лихвите по депозитите от последната близо година да е лоша новина за депозантите, като цяло е много добра за икономиката - особено по направление на експортноориентираните компании и бизнеса, разчитащ на финансиране от банките.

В същото време дефлацията започва да става все по-сериозен проблем и за България. В страната ни е отчетена втората най-висока дефлация в ЕС през януари в размер на 2.3%.

Едно сравнение на лихвите по депозитите у нас и в Европа сочи, че страната ни вече не е в челото на класацията по нива на лихви. Тя започва сериозно да изостава и по нива на реални лихвени проценти.

Лихвите по депозитите в страни като Турция, Сърбия, Исландия, Унгария, Македония, Румъния, Ирландия, Норвегия и Полша са по-високи от тези у нас.

Преди да потърсят облагодетелстване от по-високите лихви в тези страни обаче родните депозанти трябва да осъзнаят, че ще бъдат изправени пред сериозен рист – валутен риск. При неблагоприятно стечение на обстоятелствата този риск може да изяде изцяло по-добрата доходност и дори да доведе до загуби.

Страна Инфлация Лихви Валута Изм. към евро 1 г. Сърбия 2,00% 7,00% RSD -4,05% Унгария -1,00% 2,54% HUF 1,09% Македония -1,00% 2,50% MKD 0,34% Исландия 1,00% 4,45% ISK 3,87% Турция 7,50% 9,50% TRY -15,39% Полша -0,50% 1,35% PLN 0,49% Румъния 0,80% 2,00% RON 0,67% Норвегия 1,90% 1,80% NOK -4,25% България -1,00% 1,25% EUR -

* Данни: deposit.org

Както се вижда от таблицата по-горе, въпреки че номиналните лихви в Турция са най-високи, националната валута на страната се обезценява спрямо еврото с над 15% през последната една година. Това прави депозитите изключително рискови.

В Сърбия ситуацията е доста подобна. Страната се отличава с високите номинални лихви. Обезценката на сръбския динар спрямо еврото обаче изяжда голяма част от тази изпреварваща доходност. Динарът е поевтинял с над 4% за последната една година.

Валутата на Исландия е сред малкото местни валути на посочените европейски страни, поскъпнали спрямо еврото - с 3.8%.

Казано по друг начин, хората, които обмислят депозити в друга европейска страна извън пределите на еврозоната, трябва да осъзнаят, че се превръщат в спекуланти, като доходността им ще зависи не само от нивото на номиналния лихвен поцент, но и от движението на местната валута спрямо еврото.

Това, освен позитиви при евентуално поскъпване на еврото, може да носи и сериозни негативи при поевтиняването на валутите.