Средният инвеститор не струва. Това е факт, който неведнъж сме споменавали. Представянето на средния инвеститор е изключително слабо в дългосрочен план.

При съпоставка на 20 инвестиционни класа активи за 20-годишен период, представянето на индивидуалните инвеститорите е второто най-лошо сред разглежданите класове, с изключение на развиващите се азиатски пазари за този период.

Дали обаче професионалните инвеститори са в по-добра позиция и с по-добри резултати? Не съвсем...

Виж още: Най-малко фондове бият пазара от 10 години

Много изследвания сочат, че активно управляваните инвестиционни фондове се представят системно по-зле от пазара. Хеджфондовете са се представяли с 97 процентни пункта по-зле от широкия индекс S&P 500 от края на 2008 г. насам.

Последният път, в който те са донесли по-голяма доходност за инвеститорите от тази на индекса, е през 2008 г. - тоест налице е системно по-лошо представяне.

Виж още: Най-добрите хеджфондове в историята

Не е случайно, че индустрията на активните фондове губи все по-сериозни позиции през последните години за сметка на индексните фондове.

Основните причини за по-слабото представяне на хеджфондовете са по няколко направления. На първо място, проблемът идва от броя на фондовете.

На фона на управляваните 100 милиона долара през 1997 г., към днешна дата те управляват активи в размер на над 2.5 трилиона долара. И докато преди 15 години е имало неколкостотин портфолио-мениджъра, към днешна дата те са над 10 000.

На следващо място се сочи размерът на фондовете. Статистиката показва, че фондовете са много по-успешни в началната фаза на своето съществуване, като им е изключително трудно да повторят резултатите, когато станат значително по-големи. Обикновено нарастването на средствата за управление води след себе си влошаване на резултатите.

Хеджфондовете не се хеджират. Въпреки че името им навява асоциация на фондове, които са застраховани от пазарни сривове, това реално не е така. На практика много от тях използват заемен капитал, което допълнително влошава рисковия им профил и често води след себе си огромни загуби.

Големите комисиони пък предизвикват отчаяни опити от мениджърите да достигнат високи резултати, с които да ги оправдаят. Това, освен че съществено намалява доходността на инвеститорите, често води до поемането на по-големи от нормалните рискове. Понякога този род инвестиционни схеми са заложници на славата си.

Според специалистите, непрофесионалните инвеститори имат дори някои предимства пред професионалните.

Ето как да станете феноменален инвеститор

Основното им предимство е, че те не са притискани и вманиачени да бият пазара.

Непрофесионалните инвеститори могат просто да купуват акции на пасивни фондове, при изключително ниски разходи, като по този начин правят нискорисков широкодиверсифициран портфейл.

По-лесно се управляват малко пари, отколкото много Ясно е, че когато парите са по-малко и са определени като допустима загуба, инвеститорът е освободен от голямо бреме. Портфолио мениджърите, освен с психологическото натоварване да бият пазара, са обременени и с това всячески да се стремят да опазят капитала.

Индивидуалният инвеститор е с ясното съзнание, че ако прецака нещата, прецаква само себе си, което му дава възможност да експериментира в много по-голяма степен. Много по-евтино е да си соло.

Професионалните инвеститори, назначени от хеджфондовете, никак не са евтини. Животът, който те поддържат, и имиджът, който трябва да притежават, са свързани с голям разход. Такъв не се налага на непрофесионалните инвеститори.

И накрая - индивидуалните инвеститори могат да си избират кого да следват и кого не. Те могат да копират позициите на своите инвестиционни гурута.