В света на финансовите инвестиции изключително популярен е „статистическият арбитраж” (statistical arbitrage), въпреки че терминът много често се използва прекалено свободно и в рамките на твърде различен контекст.

Професорът по математика и финанси е един от най-известните хеджфонд мениджъри. Фондът "Princeton Newport Partners" през 80-те показва невиждана и до днес успеваемост, която рязко отделя резултатите, постигнати от Торп спрямо другите мениджъри. Резултатът му е 227 печеливши месеца спрямо само 3 губещи, при това със загуба до 1%.

Това е наистина невероятен показател - приблизително 98.7% от времето е приключено на печалба, като среднопретеглената годишна доходност е над 19%.

Ед Торп (Едуард Оукли Торп, роден на 14 август 1932 г.) през 1979 започва изследване на фондовия пазар, в търсене на показатели с прогнозни свойства. Съставя списък с 30 - 40 елемента, които започва да прецизира. В рамките на този процес сравнява акциите с най-голямо ниво на поскъпване и на спад.

Впоследствие Торп забелязва тенденцията, че най-силно поскъпналите акции забавят своето движение спрямо тренда на целия пазар, докато най-силно спадналите книжа в рамките на следващия период показват доходност над средната за пазара.

На тази база е изработена стратегията, съдържаща дълга позиция по най-рязко спадналия ценово инструмент, заедно с къса позиция по най-рязко поскъпналия. Групата на Торп нарича тази стратегия "най-скъпите и най-евтините", откъдето се появява и максимата, че успешният спекулант е този, който купува евтино и продава скъпо. Оттам възниква и едно от направленията (Pairs trading) при пазарно-неутралните стратегии.

Множество спекуланти и инвеститори продължават да вярват, че би трябвало да съществува универсален модел на ценовите колебания, нещо като "Светия Граал". Разработките на Торп в областта на статистическия арбитраж са прекрасен пример, че променливите не изискват модели, а адаптация на търговията към пазарните изменения.

Началната арбитражна идея на Торп е да уравновеси дългата позиция по най-спадналите акции спрямо късата по най-поскъпналите по такъв начин, че общото максимално приближение да клони към нула.

Когато съотношението доходност/риск при тази стратегия започва да намалява, той преобръща модификацията на арбитражната концепция, търсейки неутралност на сумарната позиция в рамките на цял сектор от пазара. Когато и този подход се изчерпва, той добавя неутралност към няколко други фактора.

Дългосрочният фундамент на успешните стратегии на проф. Торп се оказват гъвкавостта и постоянната му готовност за промяна в подхода, когато настъпят промени на пазара. Така той успява да поддържа сравнително постоянен и много висок коефициент на съотношението доходност към риск.

На конференцията на Credit Suisse Megatrends в Сингапур на 21 април 2015 г. главният изпълнителен директор на BlackRock Inc. Лоурънс Финк, не на шега, определя двете най-добри съвременни възможности за пасивно инвестиране: произведенията на съвременното изкуство и апартаментите в Манхатън, Ванкувър или Лондон.

Частните инвеститори, според Финк, вече все по-рядко разглеждат златото като защитно средство срещу инфлацията, защото то постепенно губи своята привлекателност на сигурен актив.

Финк коментира, че напоследък купуването на злато е силно опростено, което води до известна "демократизация" на метала. Този лесен достъп постепенно намалява високия психологически статут на златото и предизвиква интуитивни съмнения в дългосрочната му надежност.

През 2011 цената на златото достига 1 889,70 долара, но през 2014 среднопретеглената цена за унция се движи около 1 266 долара, а в понеделник Ню Йорк затвори на цена 1 195 долара.

Същевременно през първото тримесечие на 2015 г. медианното предлагане на апартаменти в Манхатън (на вторичен пазар) стига 6 - годишен връх до около 1.3 млн. долара