Когато политиците се правят на обикновени хора
В последните дни преди днешните парламентарни избори във Великобритания партийните лидери в страната полагаха върховни усилия, за да очароват гласоподавателите с техните опити да се представят колкото се може повече като средностатистически хора — тактика, която често е поставяна под въпрос или осмивана от медиите и обществото.
Въпреки скептицизма към подобни похвати, британските политици не са единствените, които се опитват да ядат сандвичи с бекон или да позират за "селфита."
Вижте няколко политици по света, които се опитаха да се държат като "обикновени хора."
Дейвид Камерън, министър-председател на Великобритания
Подобно на противниците си в днешните избори, министър-председателят на Великорбитания Дейвид Камерън също участва в снимането на селфита и игра на футбол. Той също така заяви, че е почитател на сериала по HBO "Игра на тронове" и посети снимачния екип в Белфаст през април.
Той сподели и хранителните си предпочитания с обществеността. Във видео, заснето от вестник Sun, министър-председателят разкри част от ежедневието си, като приготви сандвич със сардини, домат и лимон, наречен "Сардини а ла Камерън".
Джордж У. Буш, бивш президент на САЩ
Бившият президент на САЩ упорито се опитваше да минава за средностатистически американец, а усилията му спомогнаха за процъфтяването на един от най-обсъжданите политически "приятелства" в последните години — това между него и бившия британски министър-председател Тони Блеър.
Буш затвърди приятелството, когато поздрави британския си колега с "Йо, Блеър" на среща на Г-8 в Русия през 2006 г.
Отношенията между двамата родиха редица подигравателни видеа, на фона на песни, като дуета между Лайънел Ричи и Даян Рос My Endless Love.
Вижте още: 7 публични фигури, по които хвърляха яйца, обувки и конфети
Ангела Меркел, канцлер на Германия
Тя може и да е най-влиятелната жена в света, според сп. Forbes, но германският канцлер Ангела Меркел обича да пуска по някоя и друга шега и да показва и човешката си страна.
Тя е споделяла, че обича бирата и запази спокойствие, когато сервитьор случайно я поля с бира в Германия през 2012 г.
При посещение в САЩ през 2011 г. Меркел подари на Хилари Клинтън първа страница от германския вестник Frankfurter Allgemeine, която показваше предпочитанието и на двете към панталоните и сходния им стил на обличане.
Ед Милибанд, лидер на британската Лейбъристка партия
Лидерът на лейбъристите и основен противник на министър-председателя Дейвид Камерън прави какво ли не, в опит да се изглежда като "типичен британец."
Първо, той опита да яде сандвич с бекон. Миналата година Милибанд стана обект на подигравки, след като бе заснет да се опитва да яде традиционен британски сандвич с бекон, пълен с кетчуп.
Дори и когато се опитваше да прави добро, Милибанд не получаваше много позитивни отзиви, както когато даде пари на жена, просеща по улиците на Манчестър.
Когато пък посети засегнатите от наводнения в Англия райони през февруари 2014 г., хората се интересуваха повече от стила му на обличане и по-конкретно от неговите гумени ботуши, отколкото от политическите му усилия.
Тони Абът, министър-председател на Австралия
Тони Абът е известен с това, че е запален по спорта, но изборът му на спортен екип често е по-коментиран, отколкото неговата атлетичност.
Дори и преди да стане министър-председател, Абът бе подиграван от медиите за това, че носи тесни бански Speedо, когато плува, особено в състезания с благотворителна цел.
Барак Обама, президент на САЩ
Подобно на Дейвид Камерън, президентът на САЩ Барак Обама обича да споделя вкуса си за филми и забавления. Обама е заснеман как използва стик за селфита, играе баскетбол и споделя мнението си за музиканта Кание Уест.
По време на двата си мандата Обама се опитваше да очарова обществото с най-различни похвати - от размахването на лазерен меч на ливадата на Белия дом през 2009 г. до пиенето на бора Guinness в кръчма с първата дама през 2011 г.
Тед Круз, кандидат за президент на САЩ
След като през март обяви, че се кандидатира за президент на САЩ, на Тед Круз може да му се наложи да прави повече от това да създава обструкции на останалите политици, за да печели гласове.
През септември 2013 г. Тед Круз попадна в медиите, след като в продължение на 21 часа говори срещу закона за здравеопазването на президента Обама.
В промеждутъците между ожесточените си монолози той обсъждаше „Междузвездни войни“, чете произведения на Доктор Сюс и похвали Ашттън Къчър и бургерите на веригата White Castle.
Вижте още: Гафове на политици, уловени в обектива на камерата (видео)
Найджъл Фараж, лидер на Британската партия на независимостта
След като в началото на века почти никой не беше чувал за него, в момента Фараж е известен с това, че споделя свободно възгледите си и обича цигари и да пийва бира в английски кръчми.
Миналата зима на конференция в Торки съпартийците на Фараж му подариха плодова торта, след като министър-председателят Камерън се изказа доста нелицеприятно за тях.
Фараж обяви тортата за много вкусна, преди да заяви: "колкото повече изричат тези думи по наш адрес, толкова повече хора гласуват за нас."
Силвио Берлускони, бивш министър-председател на Италия
Бившият министър-председател на Италия Силвио Берлускони е известен с това, че е богат и че често попада в съда, но и с любовта си към публичността, спорта и жените.
Берлускони е почетен президент на футболния клуб Милан, който купува през 1986 г., и често в миналото бе сниман по време на мачове на отбора.
Освен че често е сниман с красиви жени, Берлускони е известен и с изказванията си по политически и други теми. Един от по-известните му коментари е "жените се редят на опашка да се омъжат за мен. Легендата разказва, че знам как се прави".
Ник Клег, заместник министър-председател на Великобритания
Преди парламентарните избори заместник премиерът и лидер на Либералдемократическата партия Ник Клег опита да покаже на обществото по-меката си страна.
Той бе сниман с малки таралежи, поговори с риалити звездата Джоуи Есекс, игра боулинг, прави се на градинар и на механик.
Дали обаче това ще му спечели гласове? Клег спечели сърцата на хората през 2010 г., но социологическите проучвания сега показват, че хората не са толкова убедени, колкото преди пет години.