Близо 300 млн. лв. се инвестират за по-чисто море само през този летен сезон. Вече бяха открити две пречиствателни станции във Варна и Поморие, които правят по-безопасна водата за къпане на почти 420 000 туристи и жители на градовете.

Предстои да бъдат пуснати и още 2 проекта. Първият - за дълбоководното заустване на отпадните води на 2.5 км навътре в морето в района на Несебър, ще бъде открит днес. Трябва да приключи и мащабната реконструкция на пречиствателна станция край Равда. Тя, заедно с дълбоководното заустване, е на стойност 95.8 млн. лева, пише вестник "24 часа".

Пречиствателната станция ще обслужва Слънчев бряг, Несебър, Свети Влас, Кошарица, Равда, Каблешково, Ахелой и Тънково. Това означава около 150 000 туристи в сезона и 30 000 местни жители. Според фирмата изпълнител новата станция има капацитет да пречиства отпадните води на 220 000 души дневно.

Наесен трябва да тръгне и пречиствателната станция на Созопол. Тя пък е за 72.798 млн. лв. С нея ще се реши един от най-тежките екологични проблеми по Черноморието със замърсяването на Созополския залив.

До момента отпадните води на Созопол, Черноморец и Равадиново се изливат директно в морето, а в района, освен плажове, има и множество мидени ферми. При откриването на пречиствателната станция в Поморие премиерът Бойко Борисов заяви, че до 2 години водите на Черно море ще бъдат изцяло защитени.

По новата оперативна програма “Околна среда” ще се изпълняват проекти за общо 3.5 млрд. лв. до 2020 г. Част от тях ще са и за нови пречиствателни станции и разширяване на съществуващите. Предстои да се модернизира и разшири пречиствателната станция на Златни пясъци, а дълбоководното заустване вече е изградено. Стойността на този проект е 48 млн. лв.

Така всички проекти за пречиствателни станции по програма “Околна среда” 2007-2013 г. са общо 9. Изградени и реконструирани са вече 4. Това са Варна-Акациите, Поморие, Провадия и Руен. Днес ще бъде пуснато дълбоководното заустване на Несебър, което е първи етап от проекта, реконструира се и станцията в Тервел.

В момента се изграждат и 3 нови пречиствателни съоръжения за отпадни води - като две са за района на Бургас. Едното е за Банево, Ветрен и Минерални бани, а другото за бургаския кв. Горно Езерово. Наесен ще тръгне и пречиствателната станция в Созопол.

Общата стойност на 9-те пречиствателни съоръжения в райно на Черно море е над 400 млн. лв. Към тях могат да се включат и проекти, изпълнявани по предприсъединителната програма ИСПА преди 2007 г. Те са три - за водния цикъл на Варна и Балчик, както и за пречистването на отпадните води на кв. Меден рудник в Бургас.

Стойността на проектите по ИСПА е около 110 млн. лв. Или за по-чисто море в последните 10 години са вложени над 550 млн. лв.

Досега за опазване на околната среда по българското Черноморие са финансирани общо 50 проекта в секторите води, отпадъци и биоразнообразие на стойност 713 млн. лв., съобщи и екоминистърът Ивелина Василева. Един от тях е за депо в Малко Търново. Всъщност третирането на отпадъците също е свързано индиректно с чистотата на водите на Черно море.

Защото ако това не става по европейските стандарти чрез подпочвените води, всичко отива пак в морето.

Любопитен детайл е, че община Малко Търново е изцяло в природен парк “Странджа”, който е част от международната екологична мрежа “Натура 2000”. Паркът е най-голямата защитена територия в България - площта му е 1% от България. В него е най-големият широколистен горски комплекс на Европа.

В границите му попада, освен цялата община Малко Търново, и част от община Царево. Над ПП “Странджа” преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Сибир. Сред най-известните защитени видове в него са черният щъркел, орелът змияр, а тюленът монах, видрата и пъстрият пор са включени в Световния червен списък.

На юг е по-добре, на север изостават

За първо лято се очертава Южното Черноморие да не поднася неприятни изненади с мръсни води и фекалии в морето. От август всички морски общини ще са оборудвани с работещи пречиствателни станции или с тръби за дълбоководно заустване.

Последната инсталация бе пусната в Поморие, а от 3 дни несебърската вече изхвърля пречистените води на 2 км в морето, както е по европейски стандарти. Скоро предстои и включване на дълбоководното заустване в Созопол. Трите морски общини покриват голям периметър от крайбрежието с внушителна хотелска база и допълват изградените вече мощности в Бургаско.

Новата несебърска станция, която се намира в Равда, трябваше да е готова до 2 август, но заради спрените плащания по ОП “Околна среда” през 2014 г. и частични корекции в проекта пусковият срок бе отложен за октомври. Съоръжението ще пречиства водите от Слънчев бряг, Свети Влас, Равда, Ахелой, Кошарица, Каблешково и Тънково.

Новата инсталация е разчетена да покрие нуждите на 225 000 легла и де факто да реши проблема с чистотата на водата. Преди да бъде включена, първо ще заработи дълбоководното заустване, с което по две тръби навътре в морето ще се изхвърлят пречистените води. Официалният пуск на съоръжението ще е тази седмица, въпреки че от няколко дни вече изпълнява функциите си.

Новата пречиствателна станция е на стойност 96 млн. лв. и е най-крупният обект в екологията, реализиран в Несебър през последните години. Според експерти срокът на експлоатация е разчетен до 2040 г. Плановете на общината са дотогава да изгради още една пречиствателна станция и по-малки локални в района.

Миналата седмица Поморие включи модернизираната си пречиствателна станция. За да бъде пусната преди активния туристически сезон, се наложи да се работи денонощно. Пречиствателната станция е разчетена да обслужва 34 000 души през лятото, а в останалото време ще работи за 17 000 души.

Тя е част от водния цикъл на Поморие за 97 млн. лв., който включва и изграждане на нова канализация с дължина на тръбите 70 км. Според специалисти, с пречиствателната станция изхвърлянето на сероводород и азот в морето ще намалее с 400 тона на година.

И Созопол скоро ще пречиства отпадните води след пускане на дълбоководното заустване към изградената вече пречиствателна станция. Досега Созопол бе единствената морска община, която нямаше пречиствателна станция и изливаше отпадните си води направо в морето.

На юг от Созопол работят няколко пречиствателни станции. Има в Царево, Лозенец, Приморско и в Китен. В Бургас с отделна пречиствателна станция е и най-големият комплекс “Меден рудник”, който е с население от 80 000 души

В последните години бяха хвърлени милиони за пречиствателни станции по Северното Черноморие. Курорти като Златни пясъци и Албена обаче още нямат модерни пречиствателни станции.

Но на 19 юни бе открита нова във Варна. Съоръжението е за 41.5 млн. лева. С този проект се свързват още 40 000 жители на 4 района на Варна. 383 000 жители ще бъдат обслужвани и над 450 000 туристи, които ще ползват съоръженията през летния сезон, обяви тогава министърът на околната среда Ивелина Василева.

Тя допълни, че с бързи темпове ще бъде реализирана и модернизацията и разширението на пречиствателната станция на Златни пясъци, тъй като новата оперативна програма “Околна среда” вече е одобрена от ЕК, като 3.5 млрд. лв. са предвидени за България.

Премиерът Бойко Борисов пък обеща 48 млн. лв. за разширяването на станцията на Златни пясъци. “Дълбоководното заустване на отпадните води на Златни пясъци например, което е факт, дава временно решение за курорта, скоро започваме работа и по изграждането на пречиствателната станция. Проектът е готов. Започнахме работа и по изграждане на ново депо със съседни общини”, каза кметът на Варна Иван Портних.

Извън Варна и големите курорти община Бяла отвежда отпадните си води в пречиствателната станция в Обзор. Такава обаче няма в Долни чифлик. В градчето, на чиято територия е курортът Шкорпиловци, е предвидена площадка за подобна станция. Малко по на север е пречиствателната станция на курорта Камчия с капацитет 10 000 души.

“Станцията е голяма, но проблемът е, че на Камчия няма туристи. Освен това трябва да бъде направена модернизация за отстраняването на азот и фосфор, които са елементите, които водят до замърсяването на морето”, каза директорът по пречиствателната дейност във ВиК във Варна Пламен Петров.

Засега съоръжението няма как да включи пречистване на водите от Аврен и Долни чифлик, тъй като въпрос на сметки е дали е изгодно те да бъдат транспортирани до него.

В самата Варна могат да се гордеят, че пречиствателната станция за кварталите Аспарухово и Галата за 40 000 жители бе свързана с модернизираната градска станция.

Модернизацията на тази в Албена се очаква да започне в края на годината. “Ще бъде за 40 000 жители, тъй като в нея ще се включат Кранево и Оброчище. Тя е собственост на общината в Балчик и очакваме 30 милиона лева по “Околна среда” за реконструкцията”, каза директорът на еврофондовете в Балчик Димитрин Димитров.

Той добави, че през 2010 г. е изградена нова станция в града по програма ИСПА за 20 000 жители. “В момента довършваме работния проект за модернизация на нашата пречиствателна станция по програмата “Околна среда”. Тя е за 25 000 жители, построена е преди 25 години, сега в нея ще бъдат внключени новите фабрики за преработка на рапани и миди. Община Каварна вложи 2.6 милиона лева за изграждане на канализация на морската част на града ни”, каза кметът на Каварна Цонко Цонев.

В Шабла проектът за нова пречиствателна станция и канализация за общо 50 млн. лева не е бил одобрен от екоминистерството. “Не знам дали заради конкуренцията на още 20 общини, но не бяхме одобрени. През 2003 година изградихме пречиствателна станция до фара на Шабла, която обаче още не е включена чрез колектор със старата и с новата канализация. В момента Шабла има само канализация по няколко централни улици”, каза заместник-кметът на община Шабла Георги Тодоров.