Гръцкият референдум инициира сериозно понижение в цените на фондовите пазари и на суровините. Петролът бе една от най-губещите търгувани стоки, като брентът с доставка през август загуби близо 4% от стойността си до нива от 58.5 долара за барел.

Намаляване на толерантността на инвеститорите към риск бе в основата на поевтиняването на петрола. По-голямо бе понижението при щатския суров петрол, загубил 4.5% от стойността си, до нива от 54.20 долара за барел с доставка през август.

Дори златото, което се приема като „спасителен остров“ в моменти на криза, отбеляза лек спад до нива на търговия от 1 165 долара за унция.

Цената на петрола продължава да е под негативен натиск от преговорите на международната общност с Иран относно ядрената програма на страната. Иран може да удвои производството си на петрол на ден при евентуално премахване на санкциите върху страната.

Според пазарните наблюдатели обаче, движението при цената на петрола надолу по-скоро се предопределя от пазарната психология, отколкото от фундаментални фактори.

„И докато средносрочните ни очаквания за петрола са неутрални, налице е синхронното действие на три негативни фактора върху цената на петрола – гръцката криза, забавянето на еврозоната и силен долар“ според Майкъл Уитнър, ръководител на звеното за петролна търговия в Société Générale.