Как да определите дали акциите на една компания са евтини?
Как се печели от фондовите пазари? Купуваш евтино и продаваш скъпо. Звучи лесно и просто, но това далеч не е така.
Всъщност тайната към успеха е да купуваш евтино. Този принцип, или търсенето на компании, предлагащи добра стойност на ниска цена, е в основата на инвестиционния успех на гениалния Уорън Бъфет.
Как обаче да познаваме компаниите, които са „евтини“ и подценени, или казано по друг начин - предлагат добра стойност? Ето няколко начина:
1. Акциите на компания могат да са подценени при ниско съотношение цена-печалба
Съотношението обаче не бива да се опростява до крайност, защото това може да е подвеждащо за неопитни инвеститори. Някои компании от определени сектори например се търгуват традиционно при ниски съотношения цена-печалба.
Важно е да погледнете съотношението от различни ъгли; да го съпоставите със същото на различни конкурентни компании от отрасъла; да следите динамиката в изменението му през годините и т.н.
Само по себе си, съотношението не може да се използва, за да се каже дали акциите на една компания са евтини или скъпи.
Като пример можем да дадем акциите на Химимпорт. Те са със съотношение цена-печалба от 3.77. И макар това съотношение да изглежда ниско и да е над три пъти по-ниско от средното за индекса SOFIX при ниво от 12.9, то е над средните стандарти за компанията.
За периода от 2007 година насам съотношението цена-печалба при холдинга е средно при ниво от 3.2, като е било под 3 през изминалите две години.
Казано по друг начин, в исторически план съотношението не е ниско, като дори се влошава в резултат на понижаващата се печалба при холдинга.
2. Евтините компании понякога се познават по ниското съотношение цена-счетоводна стойност
Това съотношение се следи от Бъфет много отблизо. Оракулът от Омаха препоръчва на инвеститорите да се насочват към акции, чието съотношение цена-счетоводна стойност клони към единица.
Традиционно на развитите пазари рядко се откриват компании с подобно съотношение под единица, което сочи до голяма степен подцененост на бизнеса на една компания. Разбира се, родният капиталов пазар до голяма степен е изключение от тази тенденция.
Като цяло съотношението цена-счетоводна стойност за компонентите на SOFIX е под едно – при ниво от 0.93.
Тоест, само по себе си, съотношението също не може да се използва самостоятелно. Подобно на съотношението цена-печалба, то трябва да се съпоставя.
В случая с Химимпорт съотношението е едва при 0.18. Наблюдава се обаче подобрение спрямо преди година, когато е било 0.22.
3. Евтините компании могат да се познаят често по ниското съотношение PEG
Това съотношение е широко използвано на Запад и не толкова у нас. То съпоставя съотношението РЕ с очаквания ръст в печалбата на компанията, като дава отговор на въпроса дали високото съотношение цена-печалба отговаря на високи очаквания за ръст в печалбата.
Като препоръчително се определя стойността на това съотношение да е под единица. Стойност от едно се приема от много анализатори като идеална стойност, докато такива над 2 се сочат за определящи компанията като "скъпа" и необвързана с очакванията за силен ръст.
Това съотношение има и някои недостатъци, а именно, че големите компании с добра дивидентна политика, например, (и предпочитани от някои инвеститори), не ги оценяват точно поради факта, че те са с ниски ръстове на резултатите си.
Като друг недостатък се сочи това, че работят с прогнозни данни за бъдещето повишение на финансовите резултати.
4. Евтините компании имат добра възвръщаемост на собствения капитал
Това е друг много широко използван коефициент за търсене на стойност от Бъфет. Според него инвеститорите трябва да се насочват към компании, отличаващи се със съотношение възвръщаемост на собствения капитал от над 15%.
За съжаление, можем да кажем, че нито една от компаниите в SOFIX не отговаря на тези критерии.
5. Евтините компании имат добра дивидентна доходност
Ако един бизнес носи дивидентна доходност два пъти над лихвите по дългосрочните облигации в съответната страна, то той се определя като добър.
Практиката сочи, че най-доходоносни в дългосрочен план на развитите пазари са така наречените „скучни“ компании със стабилен и растящ дивидент.