Как на практика да ползваме техническия анализ?
В инвестиционните среди все още има спорове кой тип анализи са по-добри – фундаменталните или техническите. Все повече обаче стават инвеститорите, които ползват най-доброто и от двата.
Фундаменталният - за да видят има ли смисъл да се влезе в пазара и да се открият подценени активи, а техническият - да определи най-подходящия момент и цена за влизане в една позиция.
В основната си същност техническият анализ залага на повторение на историята. Дали ще наблягат на графиките, вълновия анализ или на определени технически индикатори, анализаторите търсят някакъв модел на поведение на индекса в миналото, който е приложим в настоящата среда и може да предскаже бъдещето движение в цените на активите.
Не е чудно, че инвеститорите, ползващи техническия анализ като основна стратегия за търговия на фондовите пазари, съсредоточват вниманието си върху ключови активи. Например върху широкия индекс S&P 500 или основните валутни двойки като евро-долар.
Причината - там в много по-голяма степен се провяват типичните за техническия анализ движения, до голяма степен и вследствие на „самореализиращо се проророчество“ - поведение, при което нещата се случват, защото всички очакват да се случат.
Ето някои типични техники, ползвани от техническите анализатори, които могат да ви подпомогнат на практика в търговията при широкия S&P 500, ползван като барометър на всички световни пазари. Както се казва, „който знае какво ще се случва с широкия щатски индекс, знае с голяма доза сигурност какво ще се случва с пазарите по целия свят“.
Повечето технически анализатори съветват да търгувате по тренда. Нещата обаче не са толкова прости, като на пазарите често откриваме едновременното действие на няколко тренда от различен времеви характер. Затова специалистите препоръчват да започнете от най-дългосрочния.
Ето така изглежда дългосрочната графика на широкия индекс:
На нея ясно се откроява, че като цяло дългосрочният тренд е възходящ, но съпътстван с няколко големи корекции – тези от 2000 и 2007 година (които всички помним).
Прави впечатление, че пазарните сривове са резки и бързи, което може да привлече вниманието на инвеститорите в светлината на корекцията от последните седмици.
Ако приемем, че индексът S&P 500 е достигнал своя връх и предстои по-сериозна корекция, подобна на тази от предходните два върха, то инвеститорите минават на по-краткосрочна графика и започват да търсят други прилики и условия за развитието на подобен сценарий.
За тяхно щастие, начинът, по който са се развили предходните два срива, имат много общи черти. След като индексът достига рекорд през 2000 година (при 1 527.46 пункта), той бележи дълбока и бърза корекция от 11.1 процента до 1 356 пункта в рамките на три седмици.
При техническите анализи се смята, че връх или дъно обикновено се отбелязват, когато станем свидетели на тест и неуспешен или на фалшив пробив. Именно такъв тест се развива в рамките на следващите четири месеца, като индексът достига на седем пункта от върха си, но неуспешният му пробив инициира началото на силно низходящо движение.
Подобен е сценарият и през 2007 година. Тогава, след достигането на нов исторически връх, корекцията е значително по-плоска (ставаме свидетели на спад от 7.7%) и се развива отново за три седмици.
Разликата обаче е, че малко по-бързо ставаме свидетели на тест на върха (в рамките на три месеца), като дори има фалшив пробив и „мечи капан“ (макар и върхът да е пробит минимално в рамките на 10-ина пункта).
И в двата гореспоменати случая имаме рязка корекция след върха, в рамките на около месец. Нов тест на върха в рамките на около три месеца и задълбочаване на спада след пробива на най-ниската точка от корекцията.
Сега инвеститорите започват да търсят прилика с настоящия сценарий. А как изглежда той?
Широкият индекс достигна своя пик на 20 юли при ниво от 2 132 пункта. След около месец и след масирани разпродажби той отбеляза „мини-дъно“ при ниво от 1 867 пункта (корекция от 12.4%), като в момента е във фаза на възстановяване, наблюдавано подобно на предходните два пазарни срива.
Напълно е възможно (макар и не задължително) през следващите два месеца индексът да се опита да тества върха си или да се търгува в тесен рейндж, преди да станем свидетели на възобновяване на низходящия тренд. Подобен сценарий за тест на върха може да стане много възможен - в случай че Фед не предприеме повишение на лихвите през следващата седмица.
За повторение на сценария от предходните два срива инвеститорите ще следят две неща. Първо, да не ставаме свидетели на пробив на историческия връх или поне на траен и сериозен пробив и второ, ще е необходимо понижение под дъното от 1 867 пункта, което да потвърди наличието на низходящия тренд и да доведе до по-сериозни загуби за индекса.
Разбира се, напълно е възможно отклонение от точния сценарий на предходните сривове по няколко направления. Първо, не е задължително спадът да е с подобен магнинтут на този от кризите през 2000 и 2007 година (особено ако не станем свидетели на рецесия в световен мащаб).
Второ, низходящият тренд може да започне много по-бързо (от трите месеца възстановяване) и по-далеч от върха, в сравнение с предходните случаи.
Как би могла да се отиграе ситуация, при която се залага за повторение на историята? По два начина.
По-нетърпеливите инвеститори могат да скъсяват индекса (с част от планираната позиция) при настоящите нива около ключовата граница от 2 000 пункта със стоп малко над върха от 2 132 пункта (около 6% загуба).
Те ще заложат за понижение от поне 15-20%, или съотношение риск-доходност 1 към 3. Допълнително към „късите позиции“ могат да добавят при всяко по-нататъшно приближаване към върха от 2 130 пункта.
Последната част от позициите си могат да открият при пробив на дъното от 1 862 пункта, като в крайна сметка могат да местят стопа си за ограничаване на загубите към нулата.
По-опитните (търпеливите) трейдъри биха изчакали да бъде преодоляно дъното при 1 862 пункта, преди да скъсяват, което да даде потвърждение за наличието на по-нататъшен низходящ тренд. Те най-вероятно ще са търпеливи и при закриване на позициите си (като за пример спадът при разглежданите два срива е продължил две години).
* материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на активи на фондовите пазари