България се прекланя пред делото и саможертвата на един от най-великите си синове – Васил Иванов Кунчев.

Официално днес отбелязваме обесването на Дякона, икона на българската свобода, а на 18 февруари се навършиха 143 години от гибелта на Апостола.

Най-ярката светлина от най-мрачната епоха в българската история. Революционер и идеолог, йеродякон и апостол, простосмъртен и безсмъртен, начало и край на една цяла, нова епоха, основател на българската национална революция и нейните движения…

С всичко това същността на Левски не се изчерпва, а едва започва, пише вестник "Труд". Много лица и още повече имена Въглищар, чорбаджия, дрипав селянин, турско заптие, монах, търговец – Дякон Игнатий, Кърджалията, Джингиби, Васил Гинин, Афъз Ефенди, Бай Вълчо Драгньов, Кърджалъ Мустафа Дервишоглу… Той има много лица и още повече имена.

Въпросите около делата и живота му са повече от отговорите, а легендите – от фактите. И до днес версиите за това кой е предал Апостола се разминават, а споровете за тленните му останки и връзката му с масоните - не стихват.

"Народе????"- последното, което Апостола изписва в тефтерчето си преди да бъде заловен от турските заптиета, обесен край София и хвърлен в безименен гроб. „Отечество България" – последното, което прошепва преди да замълчи завинаги.

За безграничната си любов към България Апостола на свободата заплаща с живота си на 18 февруари 1873 г. Днес известните паметници на Дякона в страната са 135, а по света монументи го увековечават в десетки държави на няколко континента.