Изглежда, че световната икономика днес до голяма степен зависи от успеха или провала на изкуствения интелект – и става все по-ясно, че вероятно сме обречени и в двата случая.

Растежът на заетостта е в застой, а ръстът на заплащането се забавя, което води до все повече фалити. Потребителското доверие е сринато до основи. Безотговорната политика също си казва думата: търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп ограничава достъпа на американските фермери до китайския пазар и на производителите – до китайските редкоземни метали.

Затягането на миграционната политика удря достъпа до работна ръка – от земеделието до здравеопазването. Продължителното блокиране на работата на правителството започва да стопира икономическия растеж.

И все пак всичко това изглежда бледнее пред AI експлозията.

Сред мрачните статистики шепа технологични гиганти, които инвестират в мечтата за „свръхчовешки“ изкуствен интелект, на практика поддържат растежа на икономиката. Те движат бизнес инвестициите и поддържат борсовия подем, който от своя страна стимулира потреблението и повдига настроението на 60% от американците, които притежават акции.

Лале ли е, зюмбюл ли е, балон ли е - какво означава AI бумът за стратезите на Уолстрийт

Какво предстои?

Опитите да се предскаже какви биха могли да бъдат икономическите обрати и борсовите сривове са напълно безсмислени, според The Guardian.

Сегашното крехко равновесие на американската икономика ясно подсказва посоката: вероятно сме загубени, независимо как ще се развие AI сагата.

А ако подемът на борсите, който изкуственият интелект задвижва, се окаже балон? Индексът VIX – известен като „индекса на страха“, който измерва очакванията за бъдещи пазарни колебания – достига най-високото си ниво от април насам, когато Тръмп налага нови мита и хвърля пазарите в паника.

Изведнъж целият AI проект е обвит в преграда от страх: какво ще се случи, ако се окаже, че обещаните „огромни“ печалби в производителността никога няма да се реализират? Тогава трилиони долари борсова стойност могат да изчезнат само за няколко дни.

Бившият главен икономист на МВФ Гита Гопинат изчислява, че ако пазарите се сринат, както след дотком кризата в началото на века, това би унищожило 20 трилиона долара богатство на американските домакинства и още 15 трилиона долара на инвеститорите по света.

Но какво, ако мечтата не се срине? Ако AI реално оправдае очакванията и доведе до ръст на производителността? Ако печалбите на корпорациите започнат да растат и инвеститорите се успокоят, че високите оценки на Nvidia, Alphabet и останалите от „великолепната седморка“ са оправдани? Тогава какъв свят ще имаме?

Джеф Безос: Има признаци за „индустриален балон“ в изкуствения интелект

По дефиниция растежът на производителността е нещо положително – той повишава жизнения стандарт. Технологичният напредък винаги е променял икономиката: тракторите са отнели работата на милиони земеделски работници, компютрите – на секретарките, а двигателите с вътрешно горене – на конете. Но хората винаги са успявали да се приспособят към иновациите. Заплатите нарастват, появяват се нови професии, а икономиката неизменно се разширява.

Този път обаче картината изглежда различна. AI обещанието е много по-амбициозно, защото то не просто автоматизира отделни задачи, а цели да репликира самите хора. Разработчиците на изкуствен интелект искат да създадат системи, които могат да правят всичко, което и хората правят – само че по-добре.

Това поставя въпрос, на който пазарът винаги е намирал решение досега: как ще живеят хората, ако трудът им вече е ненужен? Може би чрез преразпределение на богатството. Но както отбелязва професор Ерик Бриньолфсон от Станфорд, това ще концентрира власт и богатство в ръцете на малцина. Повечето хора „ще зависят изцяло от решенията на тези, които контролират технологията“, казва той. Така обществото може да се окаже „в капан, в който безсилните нямат как да подобрят положението си“.

Бумът на AI сделките съживява частния капитал, докато рискът от балон расте

Изводът на The Guardian е, че може би трябва да се надяваме, че AI е балон – и че ще се спука.

Да, това със сигурност ще доведе до рецесия. Но след рухването му може би ще остане нещо по-смислено, върху което да градим наново.

Бриньолфсон напомня, че реалната стойност не идва от автоматизацията, а от създаването на нови неща. Вместо да замества човека, изкуственият интелект може да му помага – например да подпомага медицински сестри да извършват сложни задачи или да открива нови протеини за лечение на болести.

Всеки инвестиционен балон оставя след себе си нещо ценно – знания, инфраструктура, нови пътища. Дотком крахът доведе до съвременния интернет. Крахът на железопътните инвестиции през XIX век остави Великобритания с хиляди километри релси, които по-късно подхраниха индустриалния подем.

Може би и сривът на AI (ако се случи) ще остави нещо добро след себе си – основа за технология, която не се опитва да замести човека, а да му помага да живее по-добре, такъв, какъвто е.