Когато Джеймс Адамс влиза в заведението за бързо хранене Waffle House през 2009 г. и пита за молба за работа, която да попълни, мениджърът му задава въпрос дали е уволнен заради икономическия срив.

"Да," казва Адамс. "Компании, като тази, в която работех, го причиниха."

Мениджърът го поглежда състрадателно и му казва, че може да започне в понеделник, стига да има чифт черни панталони и да обещае, че няма да краде нищо. Той приема работата.

Така от вицепрезидент на хеджфонд и шестцифрена годишна заплата Адамс стига до сервирането на бекон и овесена каша за 2.13 долара на час (плюс бакшиши), което е 3.69 лв.

Работата му действа доста смиряващо, особено след като е сложен в най-тежката смяна, в която колегите му са предимно бивши затворници. Неговата съпруга го мислела за луд. Той обаче чувства, че трябва да "преосмисли нещата дълбоко."

"Готов съм да призная, че имах роля в най-ужасяващата финансова драма в последните 70 г.," казва Адамс.

В първия си ден на новата работа той дори не може да намери сиренето в хладилника. На главния готвач Едуард обаче не му е особено смешно и иска Адамс да напусне.

Няколко дни по-късно Едуард завежда Адамс до една мръсна маса. Посочва му едно мръсно петно и го кара да го забърше. "Ако можеш да изчистиш това петно, ще бъдеш по-ценен на тази работа, отколкото си бил на предишната си," казва Едуард.

На Адамс му се налагало да се доказва маса по маса. За шестте месеца, в които сервира в Waffle House в Дърам, Северна Каролина, той и Едуард стават приятели.

Други колеги също се сприятеляват с него. Колега сервитьор изскача пред пияна клиентка, която точно щяла да замери Адамс с овесената си каша. Сервитьорът, който преди това бил в затвора два пъти, дал на Адамс съвети за това как да не позволява на клиентите да го ядосват.

"Научих много от хора, които не бяха лоши момчета. Те просто бяха направили глупави неща като по-млади," споделя Адамс пред CNNMoney. Колегите му обаче попаднали в затвора заради грешките си, често свързани с наркотици, а според него много от тях рядко получавали втори шанс.

В същото време Адамс и почти всички на Уолстрийт получили втори шанс.

Вижте още: Той спечели 100 млн. долара в НБА, но сега работи в Starbucks

На Уолстрийт Адамс работел за компания, която търгувала с облигации, в това число и токсични активи. Компанията имала активи за 30 млрд. долара преди кризата. Длъжността му била "продуктов мениджър." Това означава, че примамвал клиентите да инвестират парите си във фирмата, след което развивал отношенията с тях.

През по-голямата част от 2007 и 2008 г. той прекарвал дните си, обяснявайки на инвеститорите, че всичко е наред. Всъщност обаче те били инвестирали в неща без никаква стойност.

Предизвестието за освобождаване от работа на Адамс идва през 2009 г., когато безработицата в САЩ скача до 10%. Той кандидатства навсякъде, като му е отказана работа дори в McDonald's.

Така Адамс, който има диплома от университета Уейк Форест и MBA, се оказва в Waffle House, един от най-малко желаните работодатели в САЩ. Това е една от малкото компании, които наемат хора, излизащи от затвора.

Адамс описва шокиращата си история за това как стига от Уолстрийт до "Waffle Street" в книга.

Историята на неговия живот пък е пресъздадена във филм с участието на Джеймс Лафърти в ролята на „Джими Адамс" и Дани Глоувър в ролята на готвача. Филмът се казва „Waffle Street”.

Според Адамс недоволството спрямо Уолстрийт по време на движението Окупирай Уолстрийт, Чаената партия и сега в президентските избори е "оправдано". "Ние на Уолстрийт си живеехме доста добре," признава той.

Много неща обаче са се променили след кризата от 2008 г., казва той. Партито определено свърши, дори в големите банки.

Днес животът на Адамс е доста по спокоен от дните, когато е работил в хеджфонда или в Waffle House. В момента той работи за финансов тръст, където помага на хората да спестяват и да инвестират средства за пенсионирането си.

Адамс, който в момента е на възраст малко над 35 г., дава финансови съвети и на бившите си клеги от Waffle House.

"Ето поне един човек, които си признава," казва Адамс за решението си да сподели своята история. На него му се иска повече типове от Уолстрийт да бяха направили като него.