Ако имате усещането, че напоследък прекарвате повече време пред големия екран в салона – не грешите.

Всички филми – от блокбъстъри с мащабен бюджет до арт-драми, удължават продължителността си, а нови данни показват, че тенденцията става все по-устойчива, съобщава AP.

След като анализира 36 431 филма, излезли в кината от 1980 до 2025 г., изследователят Стивън Фолоус установява, че средната продължителност на филмите с киноразпространение е нараснала от 106 на 114 минути.

За повечето хора, които често ходят на кино, това не е изненада, а обичайна част от очакването преди премиерата с дежурния въпрос: колко време трае?

Когато беше обявена официалната продължителност на The Odyssey (173 минути), за някои това беше все едно Кристофър Нолан да е отправил предизвикателство, толкова плашещо, колкото самият Циклоп. Но няма много доказателства, че дългата продължителност отблъсква киноманите. Тя дори може да е притегателен фактор.

The Odyssey става вторият най-касов филм за годината с 1,8 милиарда долара приходи от билети и фаворит за наградата „Оскар“ тази година.

Боксофисът достигна 4 милиарда долара приходи в най-успешното лято от пандемията насам

Все пак, промяната във времетраенето преобразява цялата екосистема около филмите. Преди миналогодишния фестивал във Венеция директорът му Алберто Барбера отбеляза, че филмите с продължителност 2 часа и 15 минути или 2 часа и 30 минути са „новия международен стандарт“.

Това, според него, може да бъде както неудобство при съставянето на програмата, така и критика към иначе добър филм. Селекционната комисия на фестивала често гледа филми, които биха спечелили, ако бяха с 10–20 минути по-къси, допълва той.

Тази година три филма, считани за основни претенденти за „Оскар“ The Odyssey, La Bola Negra (159 минути) и You Can See Everything” (174 минути) са с продължителност над 2 часа и 30 минути. Но това далеч не се отнася само за номинираните от Академията. Предстоящият филм от The Hunger Games – Sunrise on the Reaping, е158 минути, нов рекорд за поредицата.

Появата на стрийминг услугите накара филмите да търсят по-големи екрани и по-дълга продължителност. Когато изкушенията на плоските екрани у дома са толкова големи, продукциите се стремят да се превърнат в събития, за да привлекат зрителите навън. Колкото по-голямо, толкова по-добре – такава е общата нагласа.

Есенният филмов сезон е тук, а с него и първите фаворити за „Оскар“

Дилемата на Doomsday

Никой не знае това по-добре от Джо и Антъни Русо, режисьорите на филмите от поредицата The Avengers включително и предстоящия The Avengers: Doomsday.

„Опитът от ходенето на кино се развива“, казва Джо Русо в скорошно интервю. „Киното, превърнато в събитие, е това, което привлича хората да излязат от домовете си. Това може да бъде първокласно разказване на истории, първокласно преживяване в киното, а продължителността със сигурност може да допринесе за това. В много отношения е усещането, че си получил това, за което си платил.“

Все още не е обявена продължителността на Doomsday, макар че това не е попречило на значителен брой медии да се посветят на опитите да установят точно колко ще трае. Братята Русо очакват филмът да бъде по-близо до два часа и половина, относително кратък, като се има предвид, че обхваща значителна част от Кинематографичната вселена на Marvel.

За Русо по-дългото е добро, но не автоматично. „Това не означава, че не можеш да направиш силно впечатление и с по-кратка продължителност. Всичко зависи от това, което изисква историята. Става въпрос да я превърнеш в диамант, и ако този диамант се окаже три часа и половина, добре. Ако се окаже два часа и половина, също добре.“

Dune: Part Three влиза в тежка битка за боксофиса с Avengers: Doomsday

Някои забавят темпото

Японският режисьор Райзък Хамагучи създава филми, които са почти пълна противоположност на тези за супергерои, но въпреки това, със сходна продължителност.

Филмите му се движат в ритъма на живота. Drive My Car от 2021 г., първият японски, номиниран за „Най-добър филм“, трае малко под три часа и както повечето му ленти, отхвърлят конвенционалните сюжети.

„Разказването на истории като действие е като насилване на определени събития да се случат, за да се получи интересен филм“, казва Хамагучи. „Често, когато гледам други филми, те казват: „Ето как стоят нещата“ и продължават да тласкат сюжета напред. На мен това ми се струва неприятно.“

Хамагучи говори в интервю малко след премиерата на най-новия му филм All of a Sudden на фестивала в Кан, който трае 197 минути. В него Виржини Ефир играе ролята на директорка на парижки дом за възрастни хора, където въвежда по-хуманна, но отнемаща време техника за грижи, наречена Humanitude. Тя среща съпротива от част от персонала, но установява, че животът се подобрява както за пациентите, така и за служителите на дома.

За Хамагучи това послание важи в същата степен както за грижите за възрастните хора, така и за киното.

„Моите собствени ценности и мисли относно създаването на филми намират отражение. За първи път чух за Humanitude в друг контекст и реших да работя в областта на грижите за възрастни хора. Но когато започнах да проучвам темата, осъзнах, че има толкова общи проблеми с филмовата индустрия“, допълва режисьорът.

90-минутният филм още е в играта

Не всички споделят мнението, че филмите трябва да се доближават до тричасовата граница.

Полският режисьор Павел Павликовски е създал три последователни филма, получили широко признание, като всички са с продължителност 90 минути или по-малко. Той не е непременно против по-дългите филми, но се стреми да съкрати своите до най-силните им елементи.

„Обичам Lawrence of Arabia. Струваше ми се, че продължителността му е съразмерна на филма и на пейзажа“, казва Павликовски за 327-минутната епична лента на Дейвид Лийн от 1962 г. „Но днес има филми, в които това е прекалено. Няма да споменавам имена, но има някои велики режисьори, които правят същото.“

Последният филм на Павликовски, Fatherland, е дълъг точно 82 минути. И все пак, въпреки или може би именно заради своята краткост, е необичайно богато преживяване за историята на германския писател и носител на Нобелова награда Томас Ман и дъщеря му Ерика, които пътуват из Германия след Втората световна война.

Павликовски е напълно наясно, че плува срещу течението на дългите филми.

„Това, което правя, изглежда малко противоречиво. Напълно осъзнавам, че е провокативно да бъдеш толкова опростен. Всъщност аз съм за опростяването на живота. Бъди единен с приятелите си. Харесвай това, което ти харесва. Опитай се да бъдеш честен. Ако можеш да направиш това във филма или във всякаква друга форма на изкуство, помага“, допълва режисьорът.