Емили Уилсън – класически филолог и автор на широко признатия английски превод на „Одисея“ от 2017 г., който Кристофър Нолан посочи като едно от вдъхновенията си при създаването на филма, отправи остра критика към една от най-успешните продукции на годината.

В есе за London Review of Books Уилсън пише, че е очаквала режисьорът да използва близостта си до основните теми на Омир, за да създаде по-задълбочена интерпретация на епоса.

„Надявах се, че интересът на Нолан към тези омирови теми ще го изведе до нови творчески висоти и ще му позволи да създаде по-убедителни герои. Вместо това „Одисея“ предлага обичайната за него комбинация от грандиозност и повърхностност“, пише тя.

По думите ѝ визията на филма е твърде объркана, а персонажите – недостатъчно развити, за да оправдаят амбицията му да поставя големи идеи.

„Филмът е много добър в това да показва големи експлозии и огромни великани, но не и да говори убедително за нещо повече“, отбелязва Уилсън, която преподава в Университета на Пенсилвания.

Според Уилсън филмът пропуска именно онези качества, които превръщат Омировата поема в едно от най-великите произведения в световната литература.

„Одисеята на Нолан няма какво убедително да каже за времето, паметта, историята или войната. Не казва нищо съществено и за връзката между славното завръщане на един воин и живота на неговото семейство, приятели, съратници, противници и съседи.“

Тя смята още, че продукцията страда от липса на психологическа, емоционална, политическа и етична дълбочина.

В IMAX версията на „Одисея“ режисьорът съчетава класически холивудски техники и практически ефекти, за да вдъхне нов живот на най-емблематичния сюжетен похват в световната литература

Троянският кон отвътре: Как се снима най-легендарният военен трик в историята?

Критиките ѝ не спират дотук.

„Наративната структура е самоцелна. Сценарият е ужасен. Нито един герой няма убедителна мотивация за действията или думите си. Няма нито една любовна сцена, а цялата храна изглежда ужасно.“

Уилсън припомня и че Нолан неведнъж е изразявал възхищението си от първия ред в нейния превод на „Одисея“ – „Разкажи ми за един сложен човек.“ Но веднага след това добавя:

Бих се срамувала да съм написала дори една част от този сценарий.

Емили Уилсън / commons.wikimedia.org

В интервю за The Sunday Times Уилсън развива още по-подробно критиката си.

„Филмът изобщо не ме докосна емоционално. Според мен това до голяма степен се дължи на факта, че за разлика от Омир той просто не е добре написан.“

Според нея героите нямат сложността на литературните си първообрази.

„През цялото време си мислех: наистина ли ме интересува дали този човек ще се върне при съпругата си? Филмът не ми дава нито една причина да ми пука.“

Въпреки унищожителната оценка Уилсън признава, че филмът вече има значително културно въздействие.

По думите ѝ излизането на „Одисея“ е събитие, което заслужава да бъде приветствано.

„Този епос връща зрителите в киносалоните“, отбелязва тя.

Същевременно интересът към самото произведение на Омир също рязко нараства.

„Преводите на „Одисея“, включително и моят, се продават повече от всякога.“

Уилсън дори изразява надежда, че успехът на филма може да има и по-дългосрочен ефект.

„Може би той ще убеди поне част от университетските ръководства да не закриват катедрите по литература, езици и история.“

И завършва с признание към режисьора, въпреки всички отправени критики:

Нолан прави всичко възможно, за да накара широката публика отново да чете. И за това съм му благодарна.