В социалните мрежи мъжествеността все по-често се свързва с физическа сила, мускулна маса, сексуална активност и високи нива на тестостерон. Инфлуенсъри популяризират тренировъчни режими, хранителни добавки и хормонални терапии, които обещават да върнат на мъжете увереността и енергията.

На фона на тези послания американският писател Джейд Кофин предлага различна гледна точка. Той поставя под въпрос необходимостта мъжете непрекъснато да доказват своята мъжественост.

В есе за изданието InsideHook Кофин защитава идеята, че няма нищо лошо в остаряването, в това човек да не прекарва часове във фитнеса и да не се стреми към образа на физически съвършения мъж.

Писателят дори предполага, че някои от качествата, които цени у себе си, като търпимостта, чувството за хумор и липсата на агресия, може да са свързани с по-ниски нива на тестостерон. Самият той обаче признава, че никога не е проверявал стойностите на хормона си.

Това разсъждение е отправната точка на анализ на журналиста Микел Ечари за El País, който разглежда понижаването на тестостерона и начина, по който темата се превръща в част от обществения и политическия дебат за съвременната мъжественост.

Тестостеронът действително намалява

Спадът в нивата на мъжкия полов хормон не е само тема на дискусии в социалните мрежи. През последните години редица научни изследвания установяват подобна тенденция.

През 2026 г. на годишната среща на Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология (ESHRE) е представен мащабен анализ, според който средните нива на тестостерон при мъжете са намалели с около 54% между 1972 и 2019 г.

Проучването обхваща данни за приблизително 118 000 мъже в репродуктивна възраст от пет държави: САЩ, Бразилия, Израел, Финландия и Дания. Според представените резултати понижението е особено отчетливо след 2000 г., въпреки че някои учени поставят под въпрос методологията на подобни изследвания и влиянието на различните начини на измерване.

Сред специалистите, които предупреждават за проблема, е Хагай Левин, експерт по репродуктивно здраве. Той е съавтор на изследване, публикувано преди девет години, което установява спад от над 50% в концентрацията на сперматозоиди за период от четири десетилетия.

Левин определя ситуацията като „сериозна криза в репродуктивното здраве на мъжете“, на която „не се обръща достатъчно внимание“.

Като възможни причини за понижаването на тестостерона специалистът посочва хроничния стрес, прекомерното хранене и липсата на физическа активност. Особено висок е рискът от хормонален дефицит при мъжете със затлъстяване и диабет, въпреки че спад се наблюдава и извън тези групи.

Намаляването на средните стойности обаче не означава, че повечето мъже страдат от заболяване.

Хипогонадизмът е медицинско състояние, при което организмът не произвежда достатъчно тестостерон. Сред възможните симптоми са липса на енергия, понижено сексуално желание, еректилни проблеми, намаляване на мускулната маса и костната плътност, а в някои случаи и безплодие.

Според цитираните данни клинично значимият дефицит засяга под 1% от мъжете под 40 години и между 2% и 6% от тези в по-напреднала възраст.

„Фактът, че мъжете през XXI век имат по-малко от този хормон в сравнение с бащите и дядовците си, не означава, че сме изправени пред масова епидемия от хипогонадизъм, нито че бързо се феминизираме“, пише Ечари.

Той допълва, че тези данни не означават и че плодовитостта на човешкия вид е застрашена в средносрочен план.

„Български клекове“ и „Румънска тяга“ за дълголетие. Тренировките за седалищни мускули са новата мания на мъжете в САЩ

От медицински въпрос до политически дебат

В Съединените щати дискусиите за така наречената „криза на мъжествеността“ продължават от десетилетия.

През 90-те години вниманието е насочено предимно към агресивното поведение и трудностите, които някои млади мъже изпитват на фона на променящите се обществени очаквания.

Политологът Франсис Фукуяма например свързва част от проблемите с престъпността сред младите мъже с липсата на положителни модели за подражание, свързани с бащинството и семейната отговорност.

По-късно подобни теории предизвикват обратна реакция. Някои консервативни коментатори започват да разглеждат критиките към агресивното мъжко поведение като опит за налагане на обществени правила, които според тях противоречат на мъжката природа.

През последните години социалните мрежи допълнително разширяват този дебат.

Според Ана Яра Постиго, изследовател от Университета в Малага, темата все по-често се обвързва с така наречената „мъжка самота“.

„Мъжете днес са по-изолирани, имат по-малко приятели и се чувстват по-емоционално объркани, отколкото в миналото“, гласи едно от разпространените твърдения, които тя коментира.

На тази основа в социалните мрежи и подкастите набират популярност послания, които представят физическата сила, социалния статус и противопоставянето на феминизма като решения на проблемите на съвременните мъже.

Един от най-разпознаваемите представители на подобни среди е инфлуенсърът Андрю Тейт, който популяризира агресивен модел на мъжественост.

Други публични фигури предлагат по-умерен подход. Професорът по маркетинг Скот Галоуей например разглежда предизвикателствата пред младите мъже в книгата си Notes on Being a Man от 2025 г. и предлага практически съвети за справяне с променящите се обществени роли.

Темата за тестостерона намира място и в американската политика.

Министърът на здравеопазването Робърт Ф. Кенеди-младши е сред публичните фигури, които свързват понижаването на хормоналните нива с предполагаемата криза на мъжествеността.

В разговор с подкаст водещия Джо Роугън вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс дори допуска връзка между високите нива на тестостерон и консервативните политически предпочитания.

Подобни твърдения напомнят за представи от 30-те години на XX век, когато някои американски издания рекламират тестостерона като средство за възстановяване на младостта и физическата сила.

Научните данни обаче не дават основание да се прави пряка връзка между нивата на хормона и политическите убеждения.

Мъжете не плачат, те тренират до изтощение: Скритата страна на хранителните разстройства при силния пол

Социалните мрежи превръщат мъжката несигурност в бизнес

Тревогите около тестостерона все по-често се използват за популяризиране на медицински услуги и хормонални терапии.

Изследване на Университета в Сидни анализира 46 публикации в Instagram и TikTok, достигнали до обща аудитория от 6,8 милиона потребители и събрали над 650 000 харесвания.

Според учените подобно съдържание насърчава здрави млади мъже да се подлагат на изследвания и хормонално лечение, без да има медицинска необходимост.

„Младите мъже са насърчавани да изследват нивата си на тестостерон и да започват хормонална терапия чрез съдържание в Instagram и TikTok“, посочват изследователите, цитирани от El País.

Според тях тези послания превръщат ненужните изследвания и лечения в нещо нормално, въпреки потенциално сериозните рискове за здравето.

Един от авторите на проучването, д-р Брук Никъл, предупреждава, че инфлуенсъри и самопровъзгласили се експерти по сексуално здраве използват притесненията на мъжете, за да ги убеждават, че се нуждаят от лечение.

Сред анализираните публикации има и такива, които представят липсата на сутрешна ерекция като признак за нисък тестостерон.

„Ако не се събуждате сутрин с ерекция, има голяма вероятност да имате ниски нива на тестостерон. Изследвайте се!“, гласи едно от посланията, посочени от Никъл.

Подобно заключение обаче не може да бъде направено само въз основа на един симптом.

Изследователите предупреждават, че ненужното прилагане на хормонална терапия може да има сериозни последствия за здравето.

Проучване: Мъжете от поколението Z имат по-традиционни възгледи за ролите на половете

Именно срещу натиска мъжете непрекъснато да доказват физическата си сила се противопоставя Джейд Кофин в есето си за InsideHook.

Той използва определението low-T man, или мъж с нисък тестостерон, като алтернатива на популярния в социалните мрежи образ на мъжа с високи хормонални нива, внушителна мускулатура и агресивно поведение.

Самият Кофин не знае какви са нивата на тестостерон в организма му и не смята, че те определят неговата идентичност.

Позицията му е по-скоро културна, отколкото медицинска. За него мъжествеността не изисква непрекъснат стремеж към физическо съвършенство, а остаряването не е личен провал.

„Той е несъвършен, но съпричастен; „крехък“, но надежден“, пише Ечари в заключението на анализа си, описвайки образа на мъжа, който Кофин предлага.