Повече от век и половина 37°C се приема за нормалната температура на човешкото тяло. Тази стойност присъства в учебниците по медицина и продължава да се използва като ориентир. Нови научни изследвания обаче показват, че средната телесна температура днес може да е по-ниска, отколкото преди 150 години.

Според данни от САЩ тя е намаляла с около половин градус от XIX век насам, а подобна тенденция е установена и сред коренно население в Амазония.

Учените все още търсят причините, като сред възможните обяснения са по-доброто здраве, намаляването на инфекциозните заболявания и промените в условията на живот, разказва BBC.

Откъде идва нормата от 37 градуса?

Историята започва през XIX век с германския лекар Карл Вундерлих, който се опитва да установи дали високата температура е самостоятелно заболяване, или симптом на друг здравословен проблем. В продължение на 15 години той измерва температурата под мишницата на около 25 000 пациенти и събира повече от един милион измервания. Въз основа на резултатите определя 37°C като средна нормална температура за здрав възрастен човек, а стойностите над 38°C свързва с наличието на треска.

Мащабът на изследването превръща тази стойност в широко използван медицински стандарт. Вундерлих установява също, че телесната температура се различава според пола, възрастта и часа на измерване. Съвременните изследвания потвърждават тези зависимости, но поставят под въпрос нормата от 37°C.

Екип от Станфордския университет, ръководен от специалиста по инфекциозни заболявания Джули Парсънет, анализира данни от близо 190 000 души в САЩ, чиито температури са измервани между 1862 и 2017 г. Резултатите показват постепенно понижение през поколенията. При американските мъже разликата достига около 0,59°C спрямо родените в началото на XIX век.

„Новата нормална стойност за възрастните изглежда е по-близо до 36,39°C“, обяснява Парсънет пред BBC.

Подобна тенденция е установена и сред представителите на цимане, коренен народ, който живее в боливийската част на Амазония. В началото на XXI век средната им телесна температура е била около 37°C, но до 2018 г. е спаднала до приблизително 36,5°C.

Според Адриан Йеги, изследовател от Университета в Цюрих, тези данни показват, че средната телесна температура на хората може да се понижи значително само за няколко десетилетия.

Защо телесната ни температура намалява?

Една от основните хипотези се свързва с подобряването на здравето. През XIX век заболявания като туберкулоза, дизентерия и ревматична треска са били много по-разпространени, а достъпът до лечение е бил ограничен.

„Хората тогава не са водили толкова здравословен живот, колкото днес“, посочва Парсънет.

Когато организмът се бори с инфекции, имунната система изразходва допълнителна енергия, част от която се отделя като топлина. Затова учените допускат, че по-малкото инфекции и възпалителни процеси днес може да допринасят за по-ниската средна температура.

Сходни промени се наблюдават и сред цимане. През последните две десетилетия достъпът до ваксини и подобрените санитарни условия са намалили риска от редица инфекции, включително паразитни заболявания.

Друго възможно обяснение е свързано с отоплението и климатизацията.

Днес хората прекарват голяма част от времето си в помещения с относително постоянна температура. Климатични системи има в поне 88% от американските жилища, а във Великобритания централното отопление е широко разпространено.

Според Парсънет това намалява усилията, които организмът полага, за да поддържа телесната си температура. Когато тялото изразходва по-малко енергия за тази цел, то може да произвежда и по-малко топлина.

Засега обаче учените не могат да определят доколко всеки от тези фактори допринася за установената промяна.

Не всички специалисти са убедени, че разликата се дължи изцяло на промени в човешкия организъм.

Филип Маковиак, медицински историк и специалист по инфекциозни заболявания в Университета на Мериленд, допуска, че част от обяснението се крие в използваните през XIX век уреди.

При изследване на един от термометрите на Вундерлих той установява, че уредът показва приблизително 2°C повече от съвременните термометри.

Измерването тогава също е било по-различно. Пациентите е трябвало да останат неподвижни между 15 и 20 минути, а температурата се е измервала под мишницата, вместо в устата, както при много съвременни изследвания.

Парсънет обаче не смята, че неточностите могат да обяснят цялата разлика.

Нейният екип установява, че хората, родени по-рано, са имали по-висока средна температура дори когато измерванията са извършвани през един и същи период.

Освен това две по-съвременни групи данни, събрани между 1971 и 2017 г., показват сходно понижение въпреки използването на сравнително еднакво калибрирани термометри.

Телесната температура зависи и от индивидуални фактори. При възрастните хора тя обикновено е по-ниска заради забавянето на обмяната на веществата, докато жените средно имат малко по-високи стойности от мъжете.

Значение има и часът на измерване. Температурата обикновено е най-ниска между 3 и 5 часа сутринта и достига най-високи стойности между 16 и 18 часа. Ръстът и теглото също могат да окажат влияние.

Някои утвърдени медицински източници, включително учебникът Harrison's Principles of Internal Medicine и базата данни UpToDate, вече отчитат, че нормалната температура не е задължително да бъде точно 37°C.

Според експертите е по-полезно човек да познава обичайните стойности за собственото си тяло, вместо да разчита единствено на универсална норма.

„Важно е да не възприемаме тези граници прекалено строго. Никой не би твърдял, че има съществена разлика между 36,99°C и 37,01°C“, обяснява Йеги пред BBC.

Това обаче не означава, че необичайно високата или ниската температура трябва да се пренебрегва. При възрастни стойности под 35°C или над 40°C могат да бъдат признак за сериозен здравословен проблем и налагат спешна медицинска оценка.

При останалите отклонения е важно да се вземат предвид симптомите, възрастта, начинът на измерване и обичайната температура на конкретния човек.