Усилията на биотехнологичната компания Colossal Biosciences да върне към живот изчезнали видове като вълнестия мамут и вълчищата (dire wolves) неизбежно водят до сравнения с филма „Джурасик парк“. Съоснователят и главен изпълнителен директор на стартъпа Бен Лам признава пред CNBC по време на организиран от медията форум за изкуствен интелект, че напълно разбира тези паралели.

„Мисля, че всеки, който е гледал „Джурасик парк“ през 90-те и не си е казал, че е супер, вероятно не е много забавен по партита“, шегува се Лам по време на събитието. „Но да, гледах филмите. Обичам динозаврите. Те ни забавляваха, но и ни плашеха.“ Въпреки това предприемачът подчертава, че киното и реалността са две напълно различни неща.

„Постоянно се налага да напомням на хората в социалната мрежа X, че това са просто филми. Не мисля, че „Джурасик парк“ имаше какъвто и да е модел за опазване на природата или обща полза за човечеството, така че ние се опитваме да възприемем малко по-различна перспектива.“

Тъй като не е запазена жизнеспособна ДНК от динозаври, възстановяването им с наличните научни методи е невъзможно. Colossal обаче работи върху връщането на други изчезнали видове. Освен вълчищата и вълнестия мамут, проектите на компанията включват птицата додо, тасманийския тигър и гигантската птица моа.

20 гена по-късно: Това вълчища ли са или просто PR със зъби

Изкуствен интелект и древна ДНК в опит да върнат изчезнали видове

Бен Лам прогнозира, че в рамките на една до две години компанията ще представи нови резултати от усилията си за възстановяване на изчезнали видове, включително раждането на още вълчета.

За създаването на първите три животни е използван генетичен материал, извлечен от череп и зъб на възраст хиляди години. С помощта на изкуствен интелект Colossal реконструира генома на древния хищник и го сравнява с този на най-близкия му жив роднина – сивия вълк. След това учените редактират генетично клетки от съвременни сиви вълци, за да създадат ембриони.

В резултат на този процес се раждат три вълчета, наречени Ромул, Рем и Халееси, износени от домашни кучета, използвани като сурогатни майки. Първите две са родени през октомври 2024 г., а третото – през януари 2025 г.

Методът обаче предизвиква спорове в научните среди. Критиците подчертават, че той не представлява действително възстановяване на изчезналото вълчище, а създаване на генетично модифициран сив вълк, притежаващ определени характеристики на древния вид.

Според Лам това е „семантичен спор“, който пренебрегва по-широкия контекст.

„Сивите вълци са просто генетично модифицирани вълчища. Те просто са създадени от природата, от Бог или както искате да го класифицирате“, коментира той пред CNBC.

Подобен подход Colossal прилага и в проекта си за възстановяване на вълнестия мамут чрез генетично модифициране на клетки от азиатски слон. Целта е през 30-те години на този век да се роди първото животно с характерните белези на изчезналия вид.

„Наричаме го вълнест мамут. Защото, ако изглежда като патица, квака като патица и изпълнява екологичните функции на патица, от наша гледна точка това е патица“, обяснява Лам.

Интересът на предприемача към тази област се засилва след среща през 2019 г. с известния генетик от Харвардския университет Джордж Чърч, когото той определя като „бащата на синтетичната биология“.

Чърч, един от инициаторите на проекта Personal Genome, от десетилетия работи по идеята за възстановяване на вълнестия мамут. Неговата визия обаче надхвърля създаването на реален „Джурасик парк“. Основната цел е технологии като CRISPR да се използват не само за възстановяване на изчезнали видове, но и за развитие на медицината и създаване на възможности за програмиране на биологични процеси.

Властелинът на гените: Питър Джаксън, древните видове и инвестициите отвъд въображението

Потенциалните екологични ползи също са част от аргументите на компанията. Според нейната концепция генетично модифицираните мамути биха могли да допринесат за ограничаване на климатичните промени, като утъпкват снежната покривка в арктическите райони и така подпомагат задържането на ниски температури в почвата. Събарянето на дървета би могло да превърне част от гористите територии в пасища, които поглъщат по-малко слънчева топлина. Тези предполагаеми ефекти обаче все още не са доказани на практика.

Същевременно разработваните технологии откриват нови възможности пред геномното инженерство.

Според Лам приложенията им могат да обхванат различни области – от разграждането на пластмасови отпадъци в океаните до разработването на генни терапии и лечението на наследствени заболявания. ДНК синтезът би могъл да допринесе и за създаването на по-разнообразни земеделски култури или по-бързорастящи дървета.

Компанията Astromech, отделена от Colossal, вече изследва процес, който Лам свързва с т.нар. „конвергентна еволюция“. Работата ѝ е насочена към разбирането на причините, поради които различни видове проявяват различна устойчивост към заболявания.

Един от въпросите, на които учените търсят отговор, е защо слоновете развиват рак значително по-рядко, отколкото би могло да се очаква предвид големия брой клетки в организмите им. Подобни изследвания биха могли да допринесат за разработването на нови подходи към лечението на сериозни заболявания.

Стартъп пресъздаде „вълчищата“ от „Игра на тронове“ в реалния свят

Според D Magazine през март Astromech е оценена на 2 млрд. долара.

„Намираме се в криза на биоразнообразието и имаме нужда от тези инструменти, защото през следващите 25 години ще загубим около половината от него. Трябват ни криоконсервация, биобанки и генетично спасяване“, категоричен е Лам.

Амбициозните проекти на Colossal Biosciences привличат и значителен инвеститорски интерес. През юли компанията обявява кръг на финансиране от Серия C на стойност 200 млн. долара, воден от TWG Global, с който оценката ѝ достига над 10,2 млрд. долара. От основаването си стартъпът е привлякъл общо над 435 млн. долара.

Лам обръща внимание и на способността на подобни проекти да привличат обществен интерес към науката. По думите му около 30% от инвеститорите в Colossal посочват, че първоначалното им любопитство е било провокирано от техните деца.

„Ако можем да вдъхновим следващото поколение и да го запалим по науката, образованието и опазването на природата, това е истинската ни мисия. Нашите деца ще наследят проблемите ни, както и решенията за това как да се справим с тях“, заявява Бен Лам.