Хората все по-често поглеждат към дивидентните компании в търсене на сигурност и регулярен доход.

Инвеститорите обаче често си задават въпроса дали това е така, защото тези компании наистина отговарят на инвестиционните им критерии или защото непрекъснато им се втълпява, че това са най-сигурните компании на пазара.

Наистина ли стратегия, включваща покупката на компании, изплащащи най-високи дивиденти, е била печеливша през годините и има ли по-добра инвестиционна алтернатива?

На първо място, отговорът е „Да“, стратегията за инвестиране във високо-дивидентни компании е носила по-добра от пазарната доходност за пазарните участници в дългосрочен план, според изданието Daly Wealth.

Ако се задълбае по-надълбоко обаче, тази по-добра доходност е изпреварвала със съвсем малко пазарната, като други стратегии за инвестиране в „стойност“ са били далеч по-доходоносни с времето.

Трябва да се спомене, че стратегиите за инвестиране в „стойност“ и дивидентните стратегии не са едно и също нещо, макар и да се застъпват в някои части.

„Инвестирането в стойност и дивидентните стратегии, въпреки че често се бъркат като едно и също нещо, на практика са напълно отделни стратегии. И в повечето случаи инвестирането в стойност носи по-добри резултати за инвеститорите“, смята Меб Фабер, пазарен анализатор в Daily Wеalth.

Въз основа на бектестове, датиращи от 1995 година насам, Фабер достига до следните изводи. Индекс, съставен от 2000-те най-големи щатски компании, е носел на инвеститорите 10% годишна доходност.

В същото време, 100-те компании с най-висока диведентна доходност са носили на инвеститорите средно 10.9% на година.

Стоте „най добри стойностни инвестиции“ обаче, подбирани сред индекса въз основа на няколко базови критерии за стойност, са носили на инвеститорите доходност от 20.9% на година.

В последната категория „най-добри стойностни инвестиции“ са включени най-евтините компании на база на добре познатите финансови съотношения, като цена-печалба, цена-счетоводна стойност, цена-продажби и съотношението между стойността за придобиване на една компания и печалбата преди лихви, данъци, обезценки и амортизации (EV/EBITDA).

Изводът от това изследване е интересен. Макар компаниите, изплащащи най-висок дивидент, като цяло да се отличават с малко по-добра средногодишна доходност от пазарната, тя е близо наполовина на тази от най-добрите „стойностни инвестиции“.

Обяснението от Меб Фабер е, че често някои от компаниите, изплащащи най-висок дивидент, са „боклучави компании“, които имат високо ниво на задлъжнялост.

Ето защо, според Фабер, когато инвеститорите търсят компании, изплащащи висок дивидент, те трябва да включат в „скрининга“ критерии, които да пресеят „боклучавите и скъпи компании“.