В историческия център на столицата на Румъния - Букурещ, се намира колосалният Дворец на парламента - един от най-скъпите и екстравагантни проекти за сграда, реализиран през миналия век.

Считан за бижуто в короната на амбициозния план за градско развитие на румънския диктатор Николае Чаушеску, дворецът е построен на голяма човешка и икономическа цена.

За изграждането на Дома на републиката диктаторът изравнява целия хълм и изтрива една пета от историческия център на Букурещ. Проектът изразходва една трета от бюджета на Румъния в продължение на 5 години.

Въпреки че е обект на презрение от местните, днес в Букурещ той е най-посещаваната туристическа атракция.

Дворецът на парламента притежава много суперлативи - той е втората по големина административна сграда в света - след Пентагона в Съединените щати; третата най-масивна сграда в света - след Vehicle Assembly Building в космическия център Кенеди във Флорида, както и най-тежката сграда в света.

На стойност 4 милиарда щатски долара, това е и най-скъпата административна сграда на планетата. Цената на отоплението и електрическото осветление надвишава 6 милиона долара годишно – колкото консумацията на средно голям град.

Идеята за Двореца на парламента се заражда в съзнанието на Чаушеску след посещение в столицата на Северна Корея – Пхенян. Диктаторът започва да прави планове за най-пищния дворец в света.

След опустошителното земетресение през 1977 г. В Букурещ, Чаушеску се възползва от възможността и решава да възстанови напълно града, но според собствената си визия.

За да осъществи масивните си планове, той разрушава повечето от историческите квартали на Букурещ, включително повече от две дузини църкви, синагоги и храмове, множество фабрики и болници, както и стотици домове. Близо 40 000 души са насилствено преместени.

Вижте още: 10 от най-красивите селища в Румъния

Една пета от централната част на Букурещ е срината до основи, включително един хълм.

Строителството започва през 1984 г. Между 20 000 и 100 000 работници работят на 24-часови смени, седем дни в седмицата.

За да финансира проекта, Чаушеску взема огромен външен дълг, който погасява чрез износ на цялото селскостопанско и промишлено производство на страната, докато румънският народ гладува, а стандартът на живот се срива. Над 3000 души умират.

Млад архитект на име Анка Петреску (наречен от Би Би Си "най-лошия архитект в света") е назначен за главен архитект на проекта. Анка, който е само на 28 години по това време, работи заедно с девет други архитекти и около 700 подчинени по проектирането на сградата, която съчетава елементи и мотиви от множество класически източници.

Дворецът е с дължина 240 метра, 270 метра широк и на 12 етажа. Има осем подземни нива, като последното е предназначено да служи като защитен бункер за семейството Чаушеску в случай на ядрена война.

В двореца има 1100 стаи с обща площ от 365 000 квадратни метра. 900 000 кубически метра дървесина се използват за паркет и ламперия, 1 милион кубически метра мрамор и 200 000 квадратни метра тъкани за килими. 3500 метрични тона кристал се използва за производството на 480 полилеи.

До декември 1989 г. сградата е само на две трети пълна, когато в Румъния избухва революция и Чаушеску бяга от столицата с хеликоптер. По-късно той е заловен и екзекутиран чрез разстрел.

Строителството на сградата е в крайна сметка приключва през 1994 г. Днес в нея се помещава румънският Сенат и Камарата на депутатите. Има и музей на съвременното изкуство, който се намира на партерния етаж.

70% от сградата все още остава празна.