Как един град в Индия си съперничи по развитие със Сингапур
Индия е известна с ужасните условия за пътуване в големите градове. Там трафикът на коли е толкова мъчителен, че са необходими часове, за да стигнете до по-отдалечена точка. Въпреки обещанията за технологични облекчения - прокарването на метро и оптимизиране на жп транспорта, страната все още се бори с тежкия транспортен проблем.
Затова новината, че Индия е готова да стартира за първи път "таксиметрови капсули", или личен бърз транспорт в индустралния град Гургаон, бе приета с голямо вълнение.
Според The Times of India местните власти вече са направили основата на мрежа от 8 мили, по която ще се придвижват таксиметрови коли без шофьори. В момента се търсят фирми, които да финансират и да приключат успешно проекта.
Очаква се стойността на нововъведението да възлиза на 128 милиона долара, а проектът да бъде завършен до година. На разположение на индийското население ще бъдат 1100 коли-капсули, които ще се придвижват с висока скорост.
Всяка капсула ще се намира на 33 фута над земята и ще бъде задвижвана от добре изградена поддържаща мрежа. В една капсула ще могат да пътуват до 5 души. Те ще бъдат транспортирани до избрани от тях дестинации.
Казват, че този тип транспортна система представлява бъдещето на масовия транспорт. Въпреки скептицизма на много хора, в Гургаон се надяват, че този футуристичен модел на пътуване ще бъде решението на проблема.
Надежда за изпълняването на тази мечта дава и фактът, че градът се управлява почти изцяло от частния бизнес.
За по-малко от 30 години Гургаон се превърна от едно от характерните предградия на индийската столица Ню Делхи в глобален технологичен хъб с над 2 млн. население.
Благодарение на държавната политика, градът се превръща в поле за изява на строители. Тук можете да видите небостъргачи, луксозни апартаменти, молове и хотели, които стърчат навсякъде из града.
Гургаон продължава икономическия си растеж. Той привлича много семейства от средната класа, технологични работници, предприемачи и компании, включилно General Electric, American Express и Google.
Всъщност половината от компаниите във Fortune 500 притежават офиси в Гургаон. Това сочи доклад от 2014 година, дело на икономистите Алекс Табарок и Шрути Раягопалан.
За фискалната 2015 година Гургаон е привлякъл 70% от инвестициите, които са направени в щата Харяна. Затова наричат града "индийския Сингапур".
Бързото му развитие обаче влиза в разрез с инфраструктурата му. Проблеми има както с пътищата, така и с водата, канализацията и т.н.
Частните компании допринасят за безпорядъка. Строителните камиони оставят отпадъци навсякъде по пътя си, чешмяната вода често е осигурена от частни водоноски, а надеждното електрическо идва от дизелови генератори, които замърсяват околната среда.
Нито една частна комания не може и не би искала да създаде монопол над градската инфраструктура, тъй като разходите й за решаване на проблемите ще са непосилни.
Самите пътища са в добра форма, тъй като те се поддържат от държавата, но транспортната и пътната мрежа могат да бъдат описани като "бездънни", сочи докладът на Табарок и Раягопалан.
Средно пресметнато, всяко домакинство в Индия разполага с поне една кола, а често всеки член на семейство има мобилно средство. Всеки месец броят на превозните средства в Гургаон се увеличава. По-бедните жители използват автоматизирани рикши, задвижвани с колело ришки или пък претъпканите автобуси.
Така погледнато, замърсяването в града е голям проблем.
В Гургаон функционира система от метротунели. Те са финансирани от частния сектор. Метрото свързва града с Ню Делхи, но често е претъпкано и възникват технически проблеми.
Според местни жители и експерти трябва да се положат усилия за подобряване на автобусния транспорт.
"Една добра система от автобуси автоматично ще разреши транспортния проблем в Гургаон", смята СК Лохиа, бивш служител в Министерство на градското развитие.
По думите на Табарок и Раягопалан, Гургаон е категоричен пример за град, който е управляван от частния сектор. Не всичко, което прави той обаче, работи. Необходимо е да се намери баланс между действията на държавата и частните компании.