Той се внедри като перач на пари в картела на Пабло Ескобар
Робърт Мейзър е бил американски федерален агент, но не от ФБР, както повечето хора вероятно биха предположили.
Той е работил за данъчната служба на САЩ и за Агенцията за борба с наркотиците.
Мейзър успява да осъществи една от най-големите операции под прикритие на всички времена – той се внедрява в колумбийския наркокартел на Пабло Ескобар и прекарва там две години в средата на 80те години на миналия век, преструвайки се на Робърт Мусела, перач на пари от Ню Джърси, който има връзки в мафията.
Историята на Мейзър ще оживее и вече е увековечена в игрален филм на име "The Infiltrator," с участието на Браян Кранстън.
"Моята роля бе да се внедря в картела като надежден перач на пари," казва Мейзър. "За да стане това, трябваше наистина да се занимават с този бизнес. Така че в продължение на 18 месеца, ние извършвахме тази операция под прикритие. Използвах информатори и заинтересовани бизнесмени, за да се занимавам наистина с това. Така че когато се срещнах с хората от картела, те знаеха, че има такава инвестиционна компания. Аз ги заведох до нея."
Той си изгражда целия си живот и кариера около Мусела, работел като ипотечен брокер във Флорида, но бил и сред членовете на Нюйоркската фондова борса. Той посрещал "клиентите си" (наркотрафиканти и корумпирани банкери) в най-ексклузивните ресторанти и клубове по света. Той дори транспортирал клиенти с частен самолет до Ню Йорк и ги водел директно на пода на борсата.
"За хора от престъпния финансов свят бе доста вълнуващо да са с някой, който може да ги заведе директно на пода на Нюйоркската фондова борса," обяснява Мейзър пред CNBC.
Като агент под прикритие Мейзър разбира отрано, че за да хване тези типове тряба да следва парите, а не наркотиците.
В света всяка година се продават наркотици за над 320 млрд. долара, по данни на ООН. От организацията изчисляват, че 30 – 40% от кокаина и опиатите, които се продават, биват прихващани, но по-малко от 1% биват възстановявани.
"Човек може да пере пари по много различни и уникални начини", казва Мейзър.
Той обяснява, че парите обикновено се движат много, през различни компании или офшорни сметки с цел да не могат да бъдат проследени обратно до наркотрафикантите. Това е тактика, която в наркобизнеса е известна като "наслояване." Те също така използват много интензивно зони на свободна търговия.
Мейзър никога не се е срещал лично с Пабло Ескобар. Той обаче се сближава с Роберто Алкейно и други, които работели с Ескобар.
Алкейно използвал завод за консервиране на риба аншоа в Буенос Айрес, за да транспортира кокаин. Те пълнеха част от консервите с аншоа, а останалите с кокаин като ги балансираха допълнително с олово и пясък, за да са със същото тегло.
Мейзър споделя, че докато действал под прикритие работел с базираната в Люксембург Bank of Credit and Commerce International (BCCI), която имала клонове в над 70 страни, за да пере парите на картела. Банката е известна с това, че имала сметки на наркотрафиканти, терористи, корумпирани банкери и и други, които искали да укриват пари.
Те можеше, например, да използват клона на BCCI на Бахамите и да направят така, че парите идват оттам. Парите обаче никога физически не са били там — те си бяха в САЩ, но постъпваха в банката сякаш идват от Бахамите.
Друга похват беше да занесат парите в Люксембург и там да ги депозират в офшорна сметка. След това в друга част на света се отпускаше кредит за почти същата сума на името на друга офшорна компания.
Мейзър присъствал на събиране в Маями, на което бил и високопоставен служител на BCCI, който го попитал директно, "Знаеш ли кой е най-големият перач на пари в света? Федералният резерв на САЩ, разбира се."
Това прозвучало като налудничаво обвинение, но Мейзър твърди, че банкерът му обяснил как стоят нещата. В Колумбия е незаконно някой да притежава банкова сметка в долари. В централната банка на страната обаче има гише, което наричат "зловещото гише" или "анонимното гише" .Там може да обменяш колкото щатска валута си поискаш. Централната банка я обменя незабавно срещу колумбийски песо при висок курс.
Мейзър си спомня, че банкерът го попитал: "Какво си мислиш, че става с всичките тези пари? Товарят се на палети, опаковат се и стотици милиони долари се връщат обратно във Федералния резерв на САЩ. Не мислиш ли, че във Федералния резерв има някой достатъчно умен, за да се знае, че това е Колумбия и там нямат право да имат доларови сметки, а в същото време Фед получава стотици милиони долари от тяхната централна банка? Защо никой не е попитал откъде идват тези пари?"
Същият този банкер е един от повече от 100-те души, срещу които след края на операцията на Мейзър е било повдигнато обвинение. (Той дори е бил осъден). Големите арести стават по време на ергенско парти преди мнимата сватба на Мейзър. Гостите/заподозрените били качени в лимузини, мислейки си, че отиват на ергенско парти. Вместо това, те били арестувани. (Сватбата така и не се състояла.)
В крайна сметка в резултат на операцията са иззети над 1500 тона кокаин и са наложени глоби и конфискации на стойност 600 млн. долара. BCCI, която по онова време била седмата най-голяма непублична банка в света, в крайна сметка фалира.
Мейзър споделя, че заслугата далеч не е изцяло негова, тъй като общо около 2150 души са участвали в операцията.
Едно от най-притеснителните неща, които Мейзър открива, докато е под прикритие, е връзката между наркокартелите и тероризма.
"Имаше много ясно доказателства за съюз между мексиканските и колумбийските картели и терористични организации като Хизбула, Хамас и Ал Кайда."
Има два основни пътя на наркотиците, разказва още Мейзър. Единият води от Мексико и другите държави в Централна Америка до САЩ, докато другият, който е по-доходоносният, тръгва от Венецуела и стига до Европа. В Европа можеш да продаде килограм кокаин 2.5-пъти по-голяма сума, отколкото в САЩ.