Със своите малко над 30 000 души и 61 кв. км площ - приблизително колкото Манхатън, малката република Сан Марино е интересна в политическо отношение. Тя е единственият от т. нар. градове-държави, доминирали централната и северната част на италианския полуостров между X и XV в., който съществува и до днес, пише ВВС.

Докато историята заличи границите между Венеция, Болония или Милано, Сан Марино се превърна в малка държава до съвременна Италия. Анклавът се намира на малко повече от десет километра от адриатическото крайбрежие и на 150 км източно от Флоренция. Експертите твърдят, че това е най-старата република в света.

И със сигурност е единствената страна, в която се избират двама държавни глави, наречени „капитан-регенти“. Те съвместяват най-високия пост в държавата и произтичащите от него отговорности. В произхода на тази „политическа рядкост“ може би се крие отчасти тайната на дългата история на този анклав като независима държава.

„Идеята да се установи контрол върху властта е била много силна. В толкова малки общности е било важно никой да не притежава твърде много власт. Много често тези градове са се изправяли срещу императора или папата. Поради това вътре в самите градове трябвало да има известен вид демокрация“, казва професор Валентина Роси, преподавател по история в университета в Сан Марино.

„В този смисъл, идеята за двама държавни глави в Сан Марино била заета от Римската република от времето на консулите. Те били двама, така че единият да контролира другия. По този начин се предотвратявала възможността за съсредоточаване на твърде много власт в един човек“, допълва Роси.

Тази форма на управление датира поне от 1243 г., когато са избрани първите „капитан регенти“, за които има писмени сведения. Оттогава Сан Марино подновява двойката си държавни глави на всеки шест месеца - кратък мандат, с който също се цели да се предотврати съсредоточаването на твърде много власт, отбелязва Роси.

„Според някои критици шест месеца са твърде кратко време да се направи каквото и да било. Но е много трудно да се промени тази институция, защото това е въпрос на традиция и идентичност, а не дали е полезно или не. Странно е, защото ние, като толкова малка страна, се познаваме един друг, така че брат ни, братовчед ни или приятелят ни биха могли да станат капитан-регенти“, казва преподавателката по история.

В наше време капитан-регентите трябва да са членове на парламента на Сан Марино и да бъдат избрани от него. Законодателният орган, който се нарича Голям генерален съвет, се състои от 60 членове и се подновява на всеки пет години. Но до 1945 г. изборът не се е осъществявал чрез гласуване, а чрез жребий.

„В урна се въвеждаха имената на възможните двойки и една двойка се изтегляше на случаен принцип. Промяната във формата на избор стана причина капитан-регентите винаги да са представители на партиите, които имат мнозинство в Големия генерален съвет. Преди това те можеха да принадлежат към която и да е партия“, коментира Роси.

Реформата от 1945 г. реформира и функциите на капитан-регентите, които от онзи момент губят важната си изпълнителна роля, която преминава към държавните секретари, и приемат по-символични функции. „Те са председатели на парламента ни и трябва да подписват всички закони, но не бих казала, че това е изпълнителна власт, а контрол вътре в Сан Марино. Освен това те имат отговорността да представляват държавата пред другите държави“, обяснява Роси.

Това е може би най-видимият им аспект извън границите на страната. „Сан Марино е представена в международни организации като ООН и други и понякога имаме проблеми, когато държавните ни глави отиват там, защото обичайно има само едно място, а не две. Така че столовете понякога са проблем“, добавя специалистката по история с усмивка.

Избирането на жени на поста обаче е възможно от съвсем ново време. Пасивният вот се въвежда през 1964 г. и десет години по-късно, през 1974 г., на жените е позволено да бъдат избирани. Първата капитан-регентка идва на власт през 1981 г. До момента никога не е имало две капитан-регентки. „Имали сме мъж и жена, но не и две жени. Това е следващата ни цел, нашата следваща реновация“, отбелязва Роси.