„Струва ли ви се нормално, когато пристигнете в хотел, преди да ви предложат чаша вода, някой да ви поиска кредитната карта? Или да ви начислят такса за блокче шоколад в стаята? Това е немислимо.“

Тези думи могат да бъдат счетени за безсилен протест на някой разочарован гост, оставил коментар в платформа като Tripadvisor или Booking.com. И вероятно мнозина биха се съгласили с тях.

Но ако са изречени от Ник Джоунс, нещата стават коренно различни.

63-годишният предприемач е определян като Стив Джобс на хотелиерството, след като преди три десетилетия създава Soho House и концепцията за съвременен частен клуб. Мястото в Лондон възниква почти случайно, а след това се разширява на почти всеки континент, за да събира артисти, режисьори и творчески елит в пространство, специално проектирано да им допадне.

Преди четири години Ник Джоунс се оттегля по лични причини като главен изпълнителен директор на своето знаменито творение, превърнало се във феномен, с десетки хиляди в списъка на чакащите да станат членове.

Сега обаче, изненадващо, той открива хотел в Лондон, разказва италианското издание на Vanity Fair.

Веригата е известна като популярно място за срещи на знаменитости от А-листата, а според някои информации едно от лондонските заведения е мястото, където принц Хари и Меган Маркъл са се запознали

Аштън Къчър става собственик в Soho House след сделка за 2,7 млрд. долара

St. Clement се помещава в сграда от 70-те, точно на брега на Темза. Едва ли има лондончанин от света на изкуството, модата и шоубизнеса, който да не иска поне да хвърли един поглед или да изпие едно питие в лобито на Bobbi’s Bar, допълва изданието.

Отворен до три часа през нощта, с пиано, диджей и много винилови плочи, заведението е обзаведено като апартамент на лондончанин с невероятен вкус и любител на импровизирани партита – сред огромни кадифени дивани и мека светлина, в изключително елегантна, но в същото време непринудена, почти небрежна атмосфера.

Кой всъщност е Боби? „Измислен герой, всичко по обзавеждането на бара обаче е негово“, отговаря Ник. Навсякъде се вижда и обаче и снимката на куче. „Боби всъщност има две роли – той беше кучето на баща ми. Виждаш ли, има го дори и върху салфетките“, допълва геният в хотелиерството.

Това не е просто адрес или хотел, а нова реалност в сърцето на старинния център на Лондон – квартал „Темпъл“, който под различни наименования (180 Quarter, 180 The Strand, 180 The Thames...) обединява жизнената и динамична сцена на градската „cool creativity“ – от мултимедийни студиа до шоуруми, както и центъра за дълголетие на Кливландската клиника, който се намира именно там.

И всичко това със зашеметяваща гледка към Темза: от Сити до „Окото на Лондон“, от Биг Бен до острия връх на кулата на Shard – всичко се вижда като през обектив.

11-ият етаж е най-високата точка: тук предстои да отвори ресторантът Lunette с капацитет едва 30 места – царството на Флорънс Найт, „златната дама“ сред шеф-готвачите в модерен британски стил.

За да дойде тук, тя сменя престилката си от прочутия Sessions Arts Club в Клеркейнуъл и сега готви в тази „оранжерия“ – нещо като стъклена кутия, осветена като фенер, люлееща се в небето на Лондон, с огромни, но лежерни цветни букети.

Хотелът е ваканционната част от цяла галактика, която включва 25-метров басейн с панорамна гледка, част от здравен клуб, в който бъдещите клиенти вече бързат да се запишат.

Това е типът фитнес зала, в която всичко – от най-малката тежест до бутилката за вода, от кърпите до личните треньори – изглежда като че ли е извадено от кошницата с платоническите идеи за най-доброто, което съществува.

Дори да нямате желание да стигате до фитнес залата, във всяка стая, добре скрито в тапицирана пейка, има всичко необходимо за тренировка – от постелка до тежести, така че няма извинения.

„Отворихте ли шкафчето в банята?“, пита изненадващо Джоунс. Теорията му за хотелите, „които не трябва да са скъперници, защото е непоносимо“, придобива форма в шкаф за лекарства: отваряте огледалото в банята и кожен етикет ви казва, че всичко, което виждате, не само можете, но и трябва да вземете със себе си.

Това са луксозни маски с ретинол, серуми за лице, високотехнологични четки за грижа за косата, бръсначи от Jermyn Street, презервативи от най-висок клас в елегантни кутийки... повече от 12 козметични продукти от местни независими марки с характер и история.

Изкушението да откраднеш нещо от хотела (засяга дори най-неподозираните, както пише и The Economist) е задоволено – всеки гост, дори топ мениджър, напуска със специална голяма торба с подаръци, почти като на Дядо Коледа.

„Никога не трябва да се взираш в изгаснала камина: огънят трябва да е там, на входа, и трябва винаги да гори“, казва накрая Джоунс, усмихвайки се с поглед към пращящо дърво. И разкрива образа на идеалните гости: „Хора от всички възрасти и националности, любезни, почтени, които не се правят на интересни. И, преди всичко, говорят тихо“.