Сътрудници на Националния музей Уинстън Чърчил в САЩ бяха изненадани, когато откриха в своите бележки чернова от 11 страници, принадлежаща на бившия британски премиер, в която се допуска възможността за съществуването на живот на други планети.

През 1939 г., преди началото на Втората световна война, Чърчил написва набързо есе със заглавие „Сами ли сме във Вселената?“. След това отлага дописването му до 50-те години на 20 в., когато внася известни корекции в него. То обаче така и не бива публикувано, съобщава BBC.

Служителите в музея в американския Фултън, град, където Уинстън Чърчил е произнася знаменитата си реч, в която за първи път употребява словосъчетанието „желязна завеса“, са не по-малко удивени от документа.

Приживе министър-председателят е проявявал жив интерес към изследователските разработки. Той е първият премиер на Англия, който има до себе си съветник по научните въпроси. Освен това се срещал с видни астронавти.

Освен това Уинстън Чърчил одобрявал бюджетните разходи за разработването на нови технологии и строителството на лаборатории. С тези си действия той допринася за научните постижения на английските учени след войната – те са в различни сфери – от кристалография до молекулярна генетика.

Есето така и не е публикувано, макар Чърчил по всяка вероятност да е планирал да го направи.

Сред предположенията, които прави, са размишления за възможността да има живот на планети, които се въртят около други звезди. Трябва да споменем, че екзопланетите са открити едва половин век след написването на статията.

Чърчил свързвал съществуването на живот на първо място с наличието на вода и умението на живите организми да се размножават и делят, а също така заявявал, че съществуването на т.нар. зони на живот в далечни звезди е съвременен научен поглед.

„Аз не съм готов да повярвам, че ние сме върха на космическата еволюция и че само на Земята има живи, разумни същества“, пише Чърчил.

Той отбелязва, че човечеството надали ще успее да види извънземните.

Уинстън Чърчил смятал още, че един ден ще може да се пътува до Луната, Венера и Марс.

Именно Венера той определя като едно от местата в Слънчевата система, където е възможно да има живот. С тази теза не биха се съгласили съвременните астрономи, които смятат, че по-перспективни са спътниците Юпитер и Сатурн.