Безработна англичанка иска да вдигне сватба като от приказките и смята, че данъкоплатците трябва да платят за нея, тъй като да си булка е основно човешко право.

Анна Бруум от Джилингам, Кент, е работила за последно, когато е била на 19 г. Оттогава е получила над 100 000 паунда (229 560 лв.) социални помощи.

Безработната 33-годишна англичанка сега иска допълнителни 10 000 паунда (22 960 лв), за да финансира мечтаната от нея „традиционна английска сватба и прием за гостите в замък“.

Бруум иска да получи църковна церемония, дизайнерска рокля, каляска с коне „като Кейти Прайс“ и шампанско за своите 50 гости, пише DailyMail.

Тя също така иска данъкоплатците да й предоставят още 2 000 паунда (4 590 лв.) за медения й месец, който се надява да изкара в Мексико.

Жителката на Джилингам твърди, че да бъде булка е „нейно основно човешко право“ и смята, че сключването на брак ще повиши крехкото й самочувствие и ще я насърчи да опита отново да си намери работа.

Pixabay

Бруум получава социални помощи всеки месец, в това число 460 паунда (1060 лв.) за инвалидност и 200 паунда (460 лв.) за жилищни разходи, заедно със своя годеник Джордан Бърфорд. Самият той получава отделно 134 паунда (307 лв.) социални помощи месечно.

Бруум твърди, че мечтае за сватба, откакто е на 12 години. „Заслужавам приказна църковна сватба и прием в замък, но не мога да си ги позволя, с моите социални помощи, а пък не мога да работя, защото съм с наднормено тегло.“

„Искам данъкоплатците да финансират моята приказна сватба с 10 000 паунда – да си булка е основно човешко право. Не виждам защо трябва да имам малка сватба в ритуална зала. Там няма да мога да събера всичките си гости, а и църковната сватба е много по-романтична“, казва още кандидат-булката.

„В момента не мога да намеря мотивация да отслабна, но ако ми предстоеше сватба знам, че ще сваля килограми, защото всички погледи ще бъдат насочени към мен.“

Бруум напуска училище без никаква квалификация и започва работа на 16 г. Тя работи като детска сестра в продължение на две години.

Напуска, след като е пренебрегната за секретарска позиция за сметка на „кльощава блондинка“. Впоследствие кандидатства за работа на няколко няколко други места, но без успех.

След това Бруум губи интерес към намирането на работа и започва да се тъпче с чипс и сладки неща. В рамките на година тя качва много килограми и през 2001 г., когато е на 19 г., е квалифицирана като неспособна да работи, тъй като страда от депресия и проблеми с гърба вследствие на теглото й.

Тя покрива условията за получаване на социални помощи и не е работила оттогава.

Бруум намира утеха в живота в лицето на своя годеник Джордан, който среща в кръчма през 2009 г. „Това бе любов от пръв поглед. Той има прекрасна усмивка и е истински джентълмен. Имаме много общи неща – и двамата обичаме хеви метъл и Бон Джоуви.“

Две години по-късно Джордан й предлага брак.

След като се сгодява, 33-годишната Бруум започва да планира големия ден, прелиствайки лъскави списания и гледайки сватбени предавания по телевизията.

„Осъзнах, че искам традиционна английска сватба – църковна церемония, последвана от прием в замък. Мечтая да пристигна в каляска с коне – като Кейти Прайс!'

Тя обаче също така осъзнава, че няма да може да си позволи подобна сватба.

„Ние получаваме общо само 800 паунда (1 835 лв.) на месец помощи и след като платим сметките, посетим кръчмата, купим храна за нашия лабрадор, цигари за нас и храна, не ни остава почти нищо. Предпочитам да не се омъжвам пред това да имам евтина сватба. Това само ще ме направи нещастна.“

Pixabay

Сега тя се надява правителството да й заеме парите за големия ден, както и за медения месец в Мексико.

Брум признава, че трудно ще върне пълната сума и казва, че предпочита да я получи на два пъти.

„Дори и ако получа само 5 000 паунда (11 480 лв.) под формата на ваучери, които да използвам за сватбата, това ще улесни доста нещата“.