В преследването на вътрешни врагове от турския президент Реджеп Тайип Ердоган дори невидимата ръка на пазара бива окована.

Само две години преди изборите и с рейтинг под 50% Ердоган не оставя политическата си съдба на капризите на свободния пазар. Вместо това той рискува бъдещата стабилност на страната си, като залива икономиката с кредити, за да постигне краткосрочен растеж, пише Bloomberg.

“Турската икономическа политика е изцяло свързана с политиката, а политиката е изцяло свързана с Ердоган и постигането на убедителна победа от неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) през 2019 г. Нищо друго няма значение“, казва Найджъл Рендел от Medley Global Advisors в Лондон.

След неуспешния опит за преврат, след който в страната беше обявено извънредно положение, Турция разшири държавните гаранции, предоставяйки заеми за около 50 млрд. турски лири (14 млрд. долара) на близо 300 000 компании с малка прозрачност за това как се харчат парите.

Освен това правителството вложи активи за около 200 млрд. долара в суверенен фонд. Така ще може да взема на заем срещу дяловете си в компании като Turkish Airlines и Turk Telekom за изграждане на популярна скъпо струваща инфраструктура, която ще раздуе още повече бюджетния дефицит. Очаква се той да достигне най-високото си ниво от 2010 г. насам.

Властите дори предложиха да позволят на банките да секюритизират общия си кредитен портфейл от 515 млрд. долара, за да финансират повече заеми в лири, въпреки че те вече похарчиха 50% повече от всички депозити в националната валута, повече от всички останали големи икономики. Макар че повишаването с 22% на кредитирането след проваления пуч помага за растежа от 5%, който Ердоган определя като доказателство, че политиката му е правилна, то създава риск от продължителна двуцифрена инфлация.

Непосредствената обратна страна на кредитния бум е повишаването на цената на парите. За привличане на спестявания от населението, което се колебае дали да вложи пари, банките повишива лихвите по депозитите до 15%, което означава, че трябва да увеличат още повече лихвите по заемите, за да са на печалба.

Опасно натрупване

Мелис Метинер от HSBC Holdings казва, че Ердоган и неговите съюзници опитват да заобиколят структурните ограничения на икономиката, включително ниските лихви по депозитите, лошото образование и липсата на квалифицирана работна ръка, като същевременно защитават неефективни индустрии с една от най-протекционистките политики в страните с бурноразвиваща се икономика. Това неглижиране, наред с натрупването на дългове, може да направи Турция още по-уязвима към външни сътресения след изборите, казва тя.

Финансовият министър Начъ Агбал заяви в интервю през март, че по-голямата част от мерките на правителството в последно време, свързани с данъци и кредити, са еднократни по естеството си и влиянието им върху бюджета ще изчезне до 2020 г. „Докато бюджетният дефицит е на управляеми и контролируеми нива, известно повишение няма да наруши бюджетната дисциплина“, каза Агбал.

Фондът за гарантиране на кредитите, който правителството създаде през 1991 г., но драстично разшири миналия ноември, позволява на търговските банки да споделят някои от кредитните си рискове с хазната, която покрива 7% от загубите, достатъчно за банките да одобрят много клиенти със съмнителна надеждност за връщане на отпуснатите кредити.

Метинер и други икономисти критикуваха фонда, че създава „дългова спирала“, добавяйки още един елемент към нестабилността на икономиката. Те твърдят, че макар това да позволява на компании да преструктурират дълг и да получават свежи заеми с падеж до 10 години, то не прави нищо за подобряването на качеството на кредитите и стимулира прекомерното заемане на пари, което може да изисква още повече заеми за обслужването на предишните.

Неоспоримо облекчение

Бизнесмени като Алпер Акманер, собственик на марката Cire Aseptine, която произвежда и разпространява швейцарски козметични продукти, казват, че са щели да имат затруднения да оцелеят, още по-малко да се разраснат, без гаранционната програма.

Президентът на Anthemis Cosmetics, подобно на много други предприемачи, внася суровини за долари и компанията му пострада сериозно от спада с 21% на стойността на лирата миналата година. Турция е особено чувствителна към колебанията на американската валута, защото дефицитът й по текущата сметка се очаква да е най-големият спрямо производството сред 20-те най-големи икономики тази година. Вносът й също е предимно в долари.

Акманер, който заел 750 000 лири (213 000 долара) от две различни банки въз основа на механизма, казва, че „огромната кешова инжекция“ се е оказала „неоспоримо облекчение“ за хиляди фирми. Той трябва да бъде разширен за постигане на значителни резултати, „в противен случай, от гледна точка на растежа това ще са еднократни мерки и ще се върнем на изходна позиция“, казва бизнесменът.

Вицепремиерът Нуретин Джаникли заяви, че до момента фондът е подкрепил кредити за около 180 млрд. лири при максимум от 250 млрд. лири, след което програмата ще бъде ограничена.

Без спирачки

За Ердоган, който уволни и хвърли в затвора десетки хиляди държавни чиновници след неуспешния опит за преврат срещу него, продължаването на раздаването на кредити с лека ръка е нож с две остриета. Той иска мандат от народа за по-големи правомощия, след като организира противоречив референдум през април за преминаването от парламентарна система към изпълнителна президентска власт. Изборите за парламент и президент са планирани за ноември 2019 г., но той може да насрочи едните по-рано. Решението вероятно ще зависи от състоянието на икономиката.

Сега Ердоган ще трябва да спечели и инвеститоритеТри основни точки съсредоточават погледите на инвеститорите по отношение на Турция и нейното близко бъдеще

Дори поддръжниците на манията по трупане на дългове и преструктуриране на икономиката, които се възползваха от щедростта на правителството, са притеснени, че то може да е стигнало твърде далеч. „Това не е устойчива политика. До никъде няма да стигнем с вземане на заеми и преструктуриране“, казва Мехмет Ердоган, президент на компанията за земеделски стоки Sezon Pirinc в Истанбул, която подаде молба за защита от фалит преди две години.

Може би е така, но не очаквайте турският лидер да спре да опитва, казва Агила Йесилада, съветник в консултантската компания GlobalSource Partners в Истанбул. „Избирателите гледат с много лошо око на чистките и гоненията. Ердоган може да държи системата под контрол, само ако налива достатъчно пари, за да поддържа висок растеж, така че няма да удари спирачките“, казва Йесилада.